Читаем Предани полностью

мой приятел. Но не за достатъчно дълго, за да допусна хумора му в себе си. За нищожно

малко време.

Лекарят прибира документа, който Дейвид подписа, натиска някакво копче, после

друго. Машините спират да дишат вместо дробовете на Юрая. Раменете на Зийк се

тресат, Хана стиска ръката му и кокалчетата ѝ побеляват.

Тогава тя казва нещо, разтваря ръце и отстъпва назад от тялото на Юрая. Пуска го да

си иде.

Отмествам се от прозореца. Първо вървя, после тичам по коридорите ослепял,

оглушал, празен.

ÃËÀÂÀ

ÏÅÒÄÅÑÅÒ È ØÅÑÒÀ

На следващия ден вземам един от камионите на Бюрото. Хората все още се

възстановяват от объркването и никой не ме спира. Минавам по железопътната линия и

потеглям към града. Гледам към хоризонта, но реално не виждам нищо.

Когато стигам до полетата, отделящи града от външния свят, натискам газта и

камионът се понася през умиращата трева и натрупалия сняг. Скоро земята се превръща

в павирания път в сектора на Аскетите, където времето е спряло. Улиците са същите,

краката ми знаят къде да ме заведат, дори и съзнанието ми да не ги направлява. Спирам

пред къщата близо до знака „Стоп“ с напуканата каменна алея пред входната врата.

Моята къща.

Влизам и се качвам на горния етаж. Ушите ми продължават да са глухи за звуците на

света. Хората често говорят за скръбта, но не знам какво искат да кажат с всички онези

думи. За мен скръбта е опустошителната празнота и липса на сетива.

Слагам ръка на панела пред огледалото и го дръпвам настрани. Макар че залезът е

оранжев, светлината се е разляла по пода и осветява лицето ми отдолу, никога не съм

бил по-бял. Никога не съм виждал такива черни сенки под очите си. Последните няколко

дни нито спях, нито бях буден. Сякаш сънят е нещо прекалено екстремно, което не мога

да постигна.

Включвам машинката за подстригване. Няма нужда да сменям накрайника, онзи е,

който винаги бях използвал. Плъзгам го по косата си и внимавам да не си порежа ушите.

Подстриганата коса пада по краката и раменете ми и предизвиква силен сърбеж при

всяко съприкосновение с кожата ми. Прокарвам ръка по главата си, за да проверя за

пропуснати дълги косми, но няма нужда да го правя, защото се научих да се подстригвам

още като малък.

После бавно и старателно почиствам раменете си, измитам косата от пода и я

изхвърлям в кофата за боклук. Когато приключвам, заставам отново пред огледалото и

виждам огнените езици на татуировката си. Пламъкът на Безстрашните.

Изваждам ампулата със серума на паметта. Зная, че ще изтрие по-голямата част от

живота ми, но ще е насочена към спомени, не към умения. Ще знам как да говоря, как да

пиша, как да сглобявам компютър – тези неща са в отделна част на мозъка. Но няма да

си спомням нищо друго.

Експериментът приключи. Йохана успя да убеди правителството – началниците на

Дейвид – да остави бившите членове на кастите да си живеят в града. Условието е да

могат да се изхранват сами, да признават властта на правителството и да позволяват на

други хора да влизат в града и да остават, ако пожелаят. Чикаго ще стане като другите

метрополиси, подобно на Милуоки. Бюрото, което преди се занимаваше с експеримента,

сега трябва само да охранява града.

Чикаго ще бъде единственият град, управляван от хора, които не вярват в мита за

увредените гени. Нещо като рай. Матю ми каза, че се надява хората от покрайнините да

се решат да влязат в града и да намерят по-добър живот от досегашния си.

А аз искам само едно: да бъда някой друг. Така Тобиас Джонсън, синът на Евелин

Джонсън, може би ще живее скучен и празен живот, но поне ще бъде цялостна личност, а

не тази отломка от човек, в която съм се превърнал – прекалено осакатен от болката, за

да има някаква полза от мен.

– Матю ми каза, че си откраднал от серума на паметта и си задигнал и камион – чувам

глас в дъното на коридора. Кристина. – Честно казано, не му повярвах.

Явно не съм я чул, в което няма нищо странно. Дори и сега гласът звучи сякаш съм

под вода, а тя накъде горе, на повърхността. Отнема ми време, докато разбера какво ми

говори. Обръщам се и питам:

– Щом не си му повярвала, какво правиш тук?

– Дойдох за всеки случай – казва, без да откъсва очи от мен. – Освен това ми се иска

да видя града, преди съвсем да се промени. Дай ми тази ампула, Тобиас.

– Не. – Стискам я здраво, готов на всичко, само не и да я дам. – Това е мое решение,

не твое.

Тъмните очи се разширяват, а залезът огрява лицето . От ослепителната оранжева

светлина косата ѝ изглежда като в пламъци.

– Това изобщо не е твое решение. Това е решението на един страхливец. Мога да

кажа много неща за теб, Фор, но не и че си страхливец.

– Може би съм станал такъв – отговарям безразлично. – Хората се променят. И тази

промяна ми харесва.

– Не, не ти харесва.

Толкова съм изтощен, че успявам само да завъртя очи с досада.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Анафем
Анафем

Новый шедевр интеллектуальной РїСЂРѕР·С‹ РѕС' автора «Криптономикона» и «Барочного цикла».Роман, который «Таймс» назвала великолепной, масштабной работой, дающей пищу и СѓРјСѓ, и воображению.Мир, в котором что-то случилось — и Земля, которую теперь называют РђСЂР±ом, вернулась к средневековью.Теперь ученые, однажды уже принесшие человечеству ужасное зло, становятся монахами, а сама наука полностью отделяется РѕС' повседневной жизни.Фраа Эразмас — молодой монах-инак из обители (теперь РёС… называют концентами) светителя Эдхара — прибежища математиков, философов и ученых, защищенного РѕС' соблазнов и злодейств внешнего, светского мира — экстрамуроса — толстыми монастырскими стенами.Но раз в десять лет наступает аперт — день, когда монахам-ученым разрешается выйти за ворота обители, а любопытствующим мирянам — войти внутрь. Р

Нил Стивенсон , Нил Таун Стивенсон

Фантастика / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Фантастика / Социально-философская фантастика
Первый шаг
Первый шаг

"Первый шаг" – первая книга цикла "За горизонт" – взгляд за горизонт обыденности, в будущее человечества. Многие сотни лет мы живём и умираем на планете Земля. Многие сотни лет нас волнуют вопросы равенства и справедливости. Возможны ли они? Или это только мечта, которой не дано реализоваться в жёстких рамках инстинкта самосохранения? А что если сбудется? Когда мы ухватим мечту за хвост и рассмотрим повнимательнее, что мы увидим, окажется ли она именно тем, что все так жаждут? Книга рассказывает о судьбе мальчика в обществе, провозгласившем социальную справедливость основным законом. О его взрослении, о любви и ненависти, о тайне, которую он поклялся раскрыть, и о мечте, которая позволит человечеству сделать первый шаг за горизонт установленных канонов.

Сабина Янина

Фантастика / Научная Фантастика / Социально-психологическая фантастика / Социально-философская фантастика
Будущее
Будущее

На что ты готов ради вечной жизни?Уже при нашей жизни будут сделаны открытия, которые позволят людям оставаться вечно молодыми. Смерти больше нет. Наши дети не умрут никогда. Добро пожаловать в будущее. В мир, населенный вечно юными, совершенно здоровыми, счастливыми людьми.Но будут ли они такими же, как мы? Нужны ли дети, если за них придется пожертвовать бессмертием? Нужна ли семья тем, кто не может завести детей? Нужна ли душа людям, тело которых не стареет?Утопия «Будущее» — первый после пяти лет молчания роман Дмитрия Глуховского, автора культового романа «Метро 2033» и триллера «Сумерки». Книги писателя переведены на десятки иностранных языков, продаются миллионными тиражами и экранизируются в Голливуде. Но ни одна из них не захватит вас так, как «Будущее».

Алекс Каменев , Дмитрий Алексеевич Глуховский , Лиза Заикина , Владимир Юрьевич Василенко , Глуховский Дмитрий Алексеевич

Приключения / Современная русская и зарубежная проза / Фантастика / Научная Фантастика / Социально-психологическая фантастика / Социально-философская фантастика / Современная проза