Читаем Предани полностью

– Зийк и майка му са към групата на бунтовниците – казвам. – Предполагам, че ще ги

намерим там, където има най-много Предани.

– Колегите от контролната зала казаха, че повечето от тях са се преместили на север

от реката, близо до небостъргача Ханкок – кимва Амар. – Спуска ли ти се по стоманеното

въже?

– Категорично не.

Амар се разсмива.

Отнема ни още час да стигнем и когато виждам Ханкок, започвам да се изнервям

въпреки разстоянието.

– Хм... Амар... – обажда се Кристина от задната седалка. – Много се извинявам, знам,

че не бива да спираме, но наистина ми се налага да сляза. И... сещаш се... пишка ми се.

– Баш сега ли? – пита Амар. – Не можеш ли да почакаш?

– Сега, да. Просто...

Амар въздъхва и спира камиона.

– Никой да не излиза и никой да не гледа – казва тя и скача навън.

Виждам как се скрива зад камиона и започвам да чакам. Когато разрязва гумата,

усещам само леко трепване на камиона, но ако не го очаквах, нямаше да разбера нищо.

Когато се връща, дрехите и косата са покрити със снежинки, а на лицето има лека

усмивка.

Понякога, за да бъдат спасени много хора от ужасна съдба или смърт, е нужно само да

се намери един човек, който да се навие да направи нещо по въпроса. Дори и това нещо

е инсценирано ходене до тоалетната.

Амар подкарва и в началото не усеща нищо, но след няколко минути камионът започва

да си тресе, все едно се движим по шосе, осеяно с дупки.

– Мамка му! – изкрещява Амар и поглежда стрелката за скоростта. – Не е за вярване!

– Гума? – питам.

– Да – въздъхва той и натиска спирачките.

– Ще сляза да видя – казвам, скоквам от камиона и минавам отзад да огледам.

Задните гуми са съвсем спаднали, след като Кристина ги е разрязала с ножа си.

Надниквам през задното стъкло, за да се уверя, че има само една резервна гума, и се

връщам да им съобщя новината.

– И двете задни са спукани, имаме само една резервна. Трябва да намерим друг

камион – заявявам.

– Мамка му! Мамка му! – Амар удря яростно по волана. – Нямаме време за такива

работи. Трябва да стигнем при семейството на Юрая и да ги ваксинираме, преди да

пуснат серума, иначе всичко се обезсмисля.

– Само спокойно! – казвам. – Знам къде можем да намерим камион. Вие тръгнете

пеша, докато аз открия нещо.

Амар видимо се ободрява.

– Идеята е добра.

Преди да изоставим камиона, проверявам дали в пистолета ми има патрони, макар че

едва ли ще да ми потрябват. Всички слизат, Амар трепери от студ и подскача на пръсти.

Поглеждам часовника си.

– С колко време разполагаме, преди да пуснат серума? – питам.

– Според Джордж има един час преди да рестартираме града – отговаря Амар и също

поглежда часовника си. – Ако искаш да спестим мъката на семейството му, ще те

разбера. Аз бих постъпил точно така.

– Не, не е редно – поклащам глава. – Да, няма да ги боли, но няма и да е истината.

– Както винаги съм казвал – Аскетът си остава Аскет – усмихва се Амар.

– Мога ли да ви помоля... да не им казвате, преди да стигна при вас. Само ги

ваксинирайте. Искам аз да им кажа.

– Разбира се – съгласява се Амар, но усмивката му се стопява.

Обувките ми подгизнаха още когато слязох да проверя гумите. А сега вече не усещам

пръстите си, само силна ледена болка при всяка стъпка. Точно тръгвам, когато Питър се

обажда:

– Идвам с теб.

– Какво? Защо?

– Може да имаш нужда от помощ. Градът е голям – казва той.

Поглеждам към Амар, но той само свива рамене:

– Има право.

Питър се доближава и прошепва, така че само аз да чуя:

– Ако не искаш да му кажа какво планираш, не се опъвай.

Очите му се насочват към джоба на якето ми, където е серумът.

– Добре, но ще правиш каквото ти казвам – въздъхвам.

Амар и Кристина се отдалечават от нас и вървят към небостъргача Ханкок. Когато

вече не могат да ни чуят, аз пъхвам ръка в джоба си и стискам серума.

– Няма да ходя за камион – казвам. – Добре е да го знаеш отсега. Ще ми помогнеш ли

да свърша работа, или трябва да те застрелям?

– Зависи какво мислиш да правиш.

Много е трудно да отговориш на такъв въпрос, когато самият ти не знаеш. Заставам с

лице към Ханкок. От дясната ми страна са безкастовите, Евелин и нейните запаси от

серум на смъртта. Отляво са Маркъс, Преданите и планът им за въстание.

Къде имам по-голямо влияние? На кого бих могъл да въздействам повече? Това

трябваше да се запитам, а не да се чудя кого от двамата си родители по-отчаяно искам

да видя унищожен.

– Отивам да спирам революции – заявявам, завивам надясно и Питър тръгва след

мен.

ÃËÀÂÀ

×ÅÒÈÐÈÄÅÑÅÒ È ÏÅÒÀ

Òðèñ

Брат ми гледа през микроскопа. Лампата хвърля странна светлина върху лицето му

и го състарява.

– Да, това е, няма спор – казва той. – Серумът за симулационни атаки, имам предвид.

Същият.

– Винаги е добре да потърсиш и второ мнение, преди да си сигурен в каквото и да е –

казва Матю.

Остават часове до смъртта на брат ми, а той седнал да разглежда серуми! Това е

толкова глупаво.