Читаем Покварено сърце полностью

Отиде боса до банята, където също имаше скрита камера. Видях я как излива бирата. Чух я да я плисва в мивката и когато се погледна в огледалото, на лицето й имаше смесица от тъга, болка и гняв, но най-вече тъга и болка. Луси обичаше Кари. Тя бе първата й любов. И в известен смисъл — последната.

— Нямам доверие на нищо, което ми даваш, на нищо, което правиш. — Луси повиши глас, когато пусна водата докрай, за да отмие бирата.

Пак се погледна в огледалото и лицето й бе толкова младо, толкова детинско, очите й бяха пълни със сълзи. Опитваше се да е смела, да контролира нестабилните си емоции. Наплиска се с вода и се избърса. Върна се в стаята и тогава осъзнах, че Кари сигурно е поставила мрежа от детектори за движение и ги е програмирала да включват и изключват камерите, когато някой се движи. Виждах какво прави Луси в банята, но не виждах Кари. Сега вече виждах и нея. Виждах пак и двете.

— Това беше разхищение. И беше неблагодарно. — Кари докосна с върха на езика си гърлото на бутилката си със „Сейнт Поли“ и го прокара по ръба. Взря се в камерата и бавно започна да облизва долната си устна. Очите й бяха като стъклени. Почти тъмносини. Меняха цвета си с настроенията й.

— Моля те, върви си — каза Луси. — Не искам да се караме. Трябва да спрем това, без да водим шибана война.

Кари се наведе, за да свали маратонките и чорапите си.

— Би ли ми подала лосиона, ако обичаш?

Глезените й бяха неестествено бели, с открояващи се сини вени, кожата й бе почти прозрачна, като восъчна.

— Няма да се къпеш тук. Върви си. Трябва да се приготвя за вечеря.

— Вечеря, на която не съм поканена.

— Много добре знаеш защо. — Луси извади от горното чекмедже на скрина камуфлажен несесер. Порови, извади пластмасово шише без етикет и го хвърли на Кари. Тя го хвана във въздуха като подадена топка.

— Задръж го. Не го ползвам, няма начин. — Луси се върна на мястото си върху бюрото. — Дългосрочният ефект от втриване на медни пептиди и други метали и минерали в кожата е неизвестен. С други думи, не е тествано, мамка му! Провери го. Но е известно, че прекаляването с мед е токсично. Провери и това, като си тръгнала, мамка ти.

— Говориш точно като досадната ти леля. — Очите на Кари потъмняха. Продължавах да се дразня, че говори за мен сякаш не гледах това.

— Не е вярно — отвърна Луси. — Леля Кей не псува толкова като мен. И макар да оценявам, че си ми забъркала някакви лайна за производство на колаген или изчезване…

— Крем за изчезване? Едва ли. — Арогантността издуваше Кари като комодски варан. — Това е смес за регенерация на кожата. — Каза го снизходително. — Медта е много важна за здравето.

— Тя стимулира производството на червени кръвни клетки, а това е последното нещо, от което имаш нужда.

— Колко трогателно. Пука ти за мен.

— Точно в момента и пет пари не давам за теб. Но защо, мамка му, си втриваш мед? Питала ли си лекар дали някой с твоето заболяване трябва да се маже с лосион, в който има мед? Ако продължаваш да използваш тези лайна, из вените ти ще тръгне тромб колкото торта. Ще умреш от удар.

— Боже, ставаш точно като нея. Кей-младша. Здрасти, Кей-младша.

— Не замесвай леля Кей в това.

— Няма как да не я замесвам във всичко, Луси. Мислиш ли, че ако не бяхте роднини, щяхте да бъдете любовници? Защото бих го разбрала. Аз бих й се навила. Определено. Даже ще се пробвам. — Кари облиза гърлото на бирената бутилка, после пъхна езика си вътре. — Но времето не се връща. Повярвай ми.

— Млъквай, мамка ти!

— Просто казвам истината. Мога да я накарам да се чувства страхотно. Истински жива.

— Млъкни!

Кари остави бирата, развъртя капачката на лосиона, помириса го и примря.

— О, толкова е хубаво! Сигурна ли си? Нито дори съвсем малко в труднодостъпните места?

— Ако искаш да знаеш — каза Луси, докато си слагаше гланц на устните, — съжалявам, че въобще те срещнах.

— И всичко това защото госпожица Кралица на красотата тичаше по жълтите павета по същото време като нас. Съвпадение. А ти откачи.

— Да бе, съвпадение.

— Наистина беше. Кълна се, Луси.

— Глупости!

— Кълна се върху Библията, че не съм казвала на Ерин, че ще сме там в три часа. И — воала! — Кари щракна с пръсти. — Тя пък взе, че се появи.

— Ей така си тичаше съвсем сама, а пък ние взехме че се появихме и тя тръгна с нас. И ме игнорираше, сякаш изобщо не бях там. Изцяло съсредоточена върху теб. Да бе. Какво съвпадение.

— Вината не беше моя.

— Точно както се появява навсякъде където сте се чукали, Кари.

— Искаш да си говорим за опасностите за здравето, така ли?

— Искаш да кажеш — за теб?

— За ревността. Тя е токсична.

— А какво ще кажеш за лъженето, единственото, което правиш? Непрекъснато.

— Трябва да започнеш да си слагаш от това всеки път, когато излизаш, дори в мрачни дни посред зима. — Гъстият прозрачен лосион, който Кари капна на дланта си, приличаше на сперма. — И псуваш прекалено много. Вулгарността е обратнопропорционална на интелигентността. Непрекъснатите ругатни обикновено се свързват с нисък коефициент на интелигентност, ограничен речников запас и неконтролируема враждебност.