— Дойде в съзнание и ще се оправи. Има счупен глезен и мозъчно сътресение. Ще я наблюдаваме, но всичко ще бъде наред.

При тези думи Айлийн, притеснена за единственото си дете, припадна и Грег изневиделица се сдоби с още един пациент. Успя да хване Айлийн, преди тя да се строполи на пода. „И повече не напусна живота ни — помисли си Лио. — С Лори се сгодиха три месеца по-късно. Оказа се нашата опора, когато Айлийн почина след година.“

Как е възможно някой да го застреля? Проведоха сериозно разследване, за да открият човек, евентуално изпитващ неприязън към Грег, колкото и невъзможно да се струваше това на всеки, който го познаваше. Бързо елиминираха приятелите и съучениците му от списъка със заподозрени и внимателно проучиха медицинските картони на пациентите му в двете болници, където беше работил, за да установят дали някой бивш пациент или негов роднина не е обвинявал Грег за поставяне на грешна диагноза или лечение, довело до преждевременна смърт или осакатяване. Не откриха нищо подобно.

В прокуратурата случаят се водеше като „Убийството на Синеокия“. Понякога тревожно изражение пробягваше по лицето на Тими, ако се извърнеше внезапно и погледнеше Лио право в очите. Очите на дядо му бяха ярко светлосини. Лори, Лио и психологът бяха единодушни, че убиецът на Грег е имал открояващи се сини очи.

Лори бе обсъждала с баща си концепцията си за новия сериал и по-специално да започне с убийството след абсолвентската галавечер. Лио остана смаян, но не го показа. Тревожеше го, естествено, фактът дъщеря му да събере не просто група хора, а хора, един от които вероятно е убиец. Някой бе мразил Бетси Бонър Пауъл достатъчно, за да притисне възглавница към лицето й, докато не я напусне и сетният й дъх. Същият човек вероятно имаше и силно развит инстинкт за самосъхранение. Лио знаеше, че преди двайсет години най-добрите детективи в отдел „Убийства“ бяха разпитвали четирите млади жени и съпруга на Бетси. Ако престъплението не е дело на външен човек, промъкнал се незабелязано в къщата, а сега бъде дадена зелена улица на сериала, убиецът и заподозрените отново ще се съберат заедно. Доста опасна ситуация.

Всичко това се въртеше в ума на Лио, докато заедно с Тими вървяха от „Сейнт Дейвид“ на Осемдесет и девета улица към апартамента на Лексингтън авеню и Деветдесет и четвърта на осем преки оттам. След смъртта на съпруга си Лори незабавно се премести, защото не издържаше да гледа детската площадка, където бяха застреляли Грег.

Преминаваща полицейска патрулна кола намали до тях. Мъжът до шофьора поздрави Лио.

— Приятно ми е, когато правят така, дядо — сподели Тими. — Чувствам се в безопасност — добави той делово.

Внимавай, предупреди се Лио. Все повтаряше на Тими, ако не е наоколо, а той или приятелите му се нуждаят от помощ, да се обърнат към полицейски служител. Несъзнателно стисна по-силно ръката на детето.

— Е, нямаш проблеми, които да не мога да разреша вместо теб — добави предпазливо. — Поне доколкото ми е известно.

Вървяха на север по Лексингтън авеню. Вятърът се беше обърнал и сега духаше насреща им. Лио спря и още по-ниско нахлузи вълнената шапка на Тими върху челото и ушите.

— Един осмокласник вървял към училището днес и някакъв тип на колело се опитал да измъкне мобилния от ръката му. Видял го полицай и го дръпнал настрана — сподели Тими.

Не е било инцидент, в който е участвал човек със сини очи. Лио се засрами заради облекчението, което изпита от този факт. Докато не бъде заловен убиецът на Грег, искаше да е сигурен, че Тими и Лори са в безопасност.

Един ден справедливостта ще възтържествува, закле се мислено той.

Сутринта, секунди след като той пристигна, тръгвайки на работа, Лори подхвърли, че днес ще чуе решението за предложеното от нея риалити шоу. Лио отново се разтревожи. Щеше да научи новината едва вечерта. Докато пият втора чаша кафе, а Тими, удобно настанен в голямото кресло, разглежда книжка, тя ще обсъди с него случилото се през деня. После той ще поеме към своя апартамент на една пряка от тях. Държеше в края на деня Лори и Тими да разполагат с време един за друг, а за него оставаше удовлетворението, че никой не може да мине край портиера в сградата им, без преди това да звънне на този, при когото отива.

Ако одобрят проекта й за сериала, това ще е лоша новина, помисли си Лио.

Мъж със суичър и качулка, тъмни очила и брезентова торба в ръка изникна изневиделица, профуча край тях на ролери, почти събори Тими и блъсна млада жена в доста напреднала бременност на пет метра от тях.

— Слез от тротоара! — изкрещя Лио след кънкьора, който зави зад ъгъла и изчезна.

Зад тъмните очила засияха яркосини очи и мъжът се изсмя.

Подобни срещи подхранваха усещането му за мощ, когато буквално докосваше Тими и знаеше, че в даден ден ще изпълни заканата си.

3.