Читаем Под кожата ми полностью

Осемгодишният й син Тими обожаваше хокея и възнамеряваше да стане достатъчно добър, за да играе в отбора на „Ню Йорк Рейнджърс“, навърши ли двайсет и една. Лори се усмихна, представяйки си лицето на Тими и искрящите му от удоволствие кафяви очи, докато се вижда като бъдещ вратар на „Рейнджърс“. Дотогава съвсем ще заприлича на Грег, помисли си тя, но бързо се отърси от тази мисъл и се съсредоточи върху материала на бюрото си.

На трийсет и шест години, с дълги до раменете меденозлатисти коси, по-скоро със зеленикави, отколкото кафяви лешникови очи, стройна и с класически черти, неподчертавани от грим, Лори бе от жените, след които хората се обръщат. „Стилна и привлекателна“ — обикновено така я описваха наум.

Носител на няколко награди и продуцент в студио „Фишър Блейк“, тя бе на път да осъществи нова поредица за кабелна телевизия. Обмисляше я още от времето преди да убият Грег, после я замрази, за да избегне подозрения, че идеята й е хрумнала заради неразгаданото убийство на съпруга й.

По замисъл щяха да правят възстановки на неразкрити престъпления, ала без участието на актьори. Щяха да събират роднини и приятели на жертвите, за да се чуе тяхната версия какво се е случило при престъплението. При възможност възнамеряваше да използва автентичното място на престъплението. Това определено представляваше рисковано начинание: носеше голям потенциал за успех, но същевременно и възможността да се стигне до хаос.

Току-що се бе върнала от съвещание при началника си Брет Йънг, който не пропусна да й напомни, че се е заклела никога вече да не прави риалити предавания.

— Последните две бяха не пълен, но скъп провал, Лори. Не можем да си позволим още един. — И добави натъртено: — Няма да е в твоя полза.

Сега тя отпиваше от кафето, донесено от съвещанието в два часа, и си припомни до какви страстни аргументи прибягна, за да го убеди.

— Брет, преди за пореден път да повториш колко са ти втръснали тези предавания, ти обещавам това да е различно. Ще го наречем „Под съмнение“. На втора страница в папката, която ти дадох, има дълъг списък на неразрешени случаи и други уж решени, но с голяма вероятност невинен човек да е попаднал в затвора.

Лори огледа офиса си. Интериорът само засили решимостта й да не се разделя с него. Достатъчно голямото помещение позволяваше да се сложи диван под прозорците и подходящ шкаф за книги, в който бе поставила разни предмети, спечелените досега награди и снимки, предимно на Тими и баща й. Отдавна бе преценила, че е редно снимките й заедно с Грег да са в спалнята в дома й, а не тук, където неизменно щяха да напомнят на всички не само за положението й на вдовица, но и за неразкритото убийство на съпруга й.

— Първи в списъка е случаят с отвличането на Линдберг. Станало е преди около осемдесет години. Не възнамеряваш да правиш възстановка и на него, нали? — попита Брет.

Лори му обясни, че то е пример за престъпление, предмет на коментари вече поколения наред не само заради съпътстващия го ужас, но и заради изобилието от въпроси без отговор. Човекът, сглобил стълбата, с която да се стигне до детската спалня, почти със сигурност е бил Бруно Хауптман, германски имигрант, екзекутиран за отвличането на бебето на семейство Линдберг. Но откъде е знаел, че всяка вечер бавачката слиза на вечеря в един и същи час и през това време оставя детето само за около четиресет и пет минути? Кой му го е казал?

После разказа на Брет за неразрешеното убийство на една от дъщерите близначки на сенатор Чарлс Х. Пърси. Случило се по време на първата му кампания за Сената през 1966 година. Избрали го, но престъплението така и никога не било разгадано. Въпросите продължават да стоят: убитата сестра ли е била наистина набелязаната жертва? Защо кучето не е лаело, ако непознат е проникнал в къщата?

Лори се облегна на стола. Беше обърнала внимание на Брет, че започнеш ли да споменаваш подобни случаи, всеки, оказва се, има своя теория.

— Ще направим риалити шоу за случаи отпреди двайсет-трийсет години, за да чуем мнението на хора, близки до жертвата. Разполагам с идеалния случай за първото шоу: „Абсолвентската галавечер“ — увери го тя.

Именно тогава Брет прояви истински интерес, припомни си Лори. Самият той живееше в окръг Уестчестър и знаеше случая: преди двайсет години четири момичета, израснали заедно в богаташкия Сейлъм Ридж, бяха завършили различни колежи. Пастрокът на едната — Робърт Никълъс Пауъл — дал тъй наречената абсолвентска галавечер в чест на четирите. Присъствали триста поканени в официално облекло, имало шампанско и хайвер, фойерверки и какво ли не. След събитието доведената му дъщеря и другите три момичета останали да преспят в имението. На сутринта съпругата на Пауъл — Бетси Бонър Пауъл — популярна и открояваща се четиресет и две годишна светска дама, била намерена удушена в леглото си. Убиецът така и не бил разкрит. Роб, както почти всички наричали Пауъл, вече навършил седемдесет и осем, продължаваше да е в отлична физическа и психическа форма и още живееше в същата къща.