Той така и не се оженил повече, отбеляза си мислено Лори. Наскоро в интервю за „Факторът О’Райли“ Пауъл обяви, че е готов да даде всичко, за да разгадае мистерията около смъртта на съпругата си. Споменаваше, че същото искат доведената му дъщеря и нейните приятелки. Всичките се опасявали, че докато истината не се разкрие, хората ще се питат дали някой от тях не е убиецът, отнел живота на Бетси.

„Именно тогава Брет ми даде «зелена улица» да се свържа с Пауъл и четирите абсолвентки, за да проверя дали са склонни да участват“, припомни си Лори в приповдигнато настроение.

Време беше да сподели добрата новина с Грейс и Джери. Вдигна телефона и извика двамата си асистенти. Само след минути вратата на офиса й се отвори със замах.

Грейс Гарсия, двайсет и пет годишната й административна помощничка, носеше къса червена вълнена туника над памучен клин и високи ботуши. Дългата й до кръста черна коса беше захваната на тила с шнола. Няколко измъкнали се кичура обрамчваха сърцевидното й лице. Тежък, но съвършено положен грим подчертаваше живите й тъмни очи.

Джери Клайн следваше Грейс по петите. Висок и слаб, той се настани на стол пред бюрото на Лори. Беше облечен в обичайното поло и лека вълнена жилетка. Твърдеше, че ще направи всичко по силите си, та единственият му официален тъмносин костюм и смокинг да му служат вярно поне двайсет години. Лори не се съмняваше в успеха му. Сега беше на двайсет и шест. Преди три години постъпи в студиото за летен стаж. Оказа се незаменим помощник-продуцент.

— Няма да ви държа в напрежение — обяви Лори. — Брет одобри проекта ни.

— Знаех си! — възкликна Грейс.

— Разбрах го по изражението на лицето ти, когато слезе от асансьора — не остана по-назад Джери.

— Изключено. Лицето ми беше непроницаемо — отсече Лори, преди да продължи: — За начало ще се свържа с Робърт Пауъл. Надявам се да приеме, а съдейки от интервюто, много е вероятно доведената му дъщеря и трите й приятелки също да се съгласят.

— Особено след като научат, че ще им платим добре, за да ни сътрудничат. Никоя от тях не разполага с пари — вметна Джери замислено, докато прехвърляше наум какви проучвания вече са направили за бъдещия сериал.

— Дъщерята на Бетси — Клеър Бонър — е социален работник в Чикаго. Никога не се е омъжвала. Нина Крейг, разведена, живее в Холивуд и си вади хляба като статист във филми. Алисън Шефър е фармацевт, държи малка аптека в Кливланд. Съпругът й се придвижва с патерици. Преди двайсет години станал жертва на автомобилна катастрофа. Виновникът е избягал. Реджина Калари се е преселила в Сейнт Огъстин, Флорида. Държи малка брокерска кантора. Разведена, с едно дете в колеж.

— Залогът е доста голям — предупреди ги Лори. — Брет не пропусна да ми напомни за провала на последните две шоута.

— А спомена ли, че първите две още се въртят? — попита Грейс възмутено.

— Не, и няма да го направи. Но усещам, че този път имаме потенциален трепач. Ако Робърт Пауъл се съгласи, готова съм да се обзаложа, че и другите ще го последват — заяви Лори и добави пламенно: — Или поне се надявам и моля да стане.

2.

Спрягаха първия заместник-комисар Лио Фарли от Нюйоркското полицейско управление като евентуалния следващ главен комисар. И тогава той най-неочаквано подаде документи за пенсиониране в деня непосредствено след погребението на зет си. Сега, пет години по-късно, Лио нито за миг не изпитваше разочарование от това решение. Вече на шейсет и три, той продължаваше да е ченге до мозъка на костите си. Беше възнамерявал да остане такъв, докато настъпи моментът за задължителното му пенсиониране, но нещо по-важно промени плановете му.

Шокиращото и хладнокръвно убийство на Грег и дочутата от възрастната жена неприкрита заплаха: „Тими, кажи на майка си, че тя е следващата. После е твоят ред“, представляваха основателна причина за решението му да посвети живота си в защита на дъщеря си и внука си. С изправена стойка, среден на ръст, със сребристосиви гъсти коси и жилаво тяло, Лио Фарли прекарваше будните си часове винаги нащрек.

Съзнаваше, че поне това може да направи за Лори. Тя имаше работа — нуждаеше се от нея и я обичаше; ползваше градския транспорт; ходеше да тича в Сентръл Парк; през топлите дни често се хранеше в някоя от малките градски градини близо до офиса.

С Тими нещата стояха по друг начин. В съзнанието на Лио нямаше причина убиецът на Грег да не промени намерението си и да не реши първо да се справи с Тими. Затова се самоназначи за негов охранител. Именно Лио съпровождаше Тими до училището „Сейнт Дейвид“ всяка сутрин и го чакаше да го прибере след часовете. Ако Тими имаше извънкласни занимания, Лио неизменно стоеше на пост до ледената пързалка или детската площадка.

За Лио Грег Моран олицетворяваше мечтания син. Срещнаха се за пръв път в Спешното отделение на болница „Ленъкс Хил“ преди десет години. С Айлийн хукнаха трескаво натам след съобщението, че такси на Парк авеню е блъснало двайсет и шест годишната им дъщеря Лори и тя е в безсъзнание.

Грег, висок и впечатляващ дори в зелената болнична престилка, ги увери още при появата им: