Читаем Петата планина полностью

— Направи това, за което те моля — продължаваше да настоява Илия, защото усещаше, че силите му го напускат. — Щом се възстановя, ще работя за теб.

Жената се разсмя.

— Преди малко ми каза нещо вярно: наистина съм вдовица, загубих мъжа си на един от корабите на моята страна. Никога не съм виждала морето, но знам, че то е като пустинята, убива този, който го предизвиква…

И продължи:

— Сега ми казваш нещо невярно. Кълна се в името на Ваял, който живее на върха на Петата планина, че вкъщи нямам нищо сготвено. Имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето.

Илия почувства как хоризонтът се залюля пред очите му и разбра, че всеки момент ще припадне. И със сетни сили помоли за последен път:

— Не знам дали вярваш в сънища, не знам дори дали аз самият вярвам. Господ обаче ми каза, че ще дойда тук и ще те срещна. Това, което той ми причини, ме накара да се усъмня в Неговата мъдрост, но не и в съществуването Му. И тъй, Богът на Израил поръча да кажа на жената, която ще срещна в Сарепта:

…брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

И без да обясни как би могло да стане това чудо, Илия припадна.

Жената остана загледана в свлеклия се в краката й мъж. Знаеше, че Богът на Израил не е нищо друго освен суеверие. Финикийските богове бяха по-могъщи и бяха направили така, че нейната страна и народ да станат най-уважаваните в света. Въпреки това беше доволна — обикновено просеше милостиня от другите и така преживяваше, а днес, за пръв път от доста време, един мъж се нуждаеше от нея. Това я накара да се почувства по-силна. Оказа се, че има хора, чието положение беше по-лошо и от нейното.

„Щом някой ме моли за услуга, значи все още съм полезна на тая земя — помисли си тя. — Ще сторя каквото той поиска от мен, за да облекча страданията му. Аз също съм гладувала и знам, че гладът погубва душата.“

Отиде си вкъщи и се върна с парче хляб и съд с вода. Коленичи, положи главата на чужденеца в скута си и навлажни устните му. След няколко минути той дойде на себе си.

Тя му подаде хляба и Илия го изяде, без да каже нито дума, като гледаше долината, проломите и планините, издигащи се мълчаливо в небето. Проследи с поглед пътеката през долината и видя червените стени на Сарепта.

— Приюти ме в дома си, защото в моята страна ме преследват — рече Илия.

— Какво престъпление си извършил? — попита жената.

— Аз съм пророк на Господа. Иезавел нареди да бъдат избити всички, които откажат да служат на финикийските богове.

— На колко си години?

— На двайсет и три — отвърна Илия.

Тя съчувствено се вгледа в момчето, което стоеше пред нея. Косата му бе дълга и мръсна; имаше рядка брада, сякаш искаше да изглежда по-възрастен, отколкото беше в действителност. По какъв начин бедняк и несретник като него би могъл да предизвика гнева на най-могъщата принцеса в света?

— Щом си враг на Иезавел, тогава си и мой враг. Тя е принцеса на Сидон и се ожени за твоя цар, за да покръсти народа ти в истинската вяра. Така поне твърдят тези, които я познават.

Жената посочи един от острите върхове, които обгръщаха отвсякъде долината.

— Нашите богове обитават върха на Петата планина от много поколения насам и успяват да запазят мира в страната ни. А Израил живее в непрекъснати войни и страдания. Защо тогава продължавате да вярвате в Единия Бог? Дайте време на Иезавел да довърши мисията си и ще видиш, че и във вашите градове ще се възцари мир.

— Аз чух гласа Господен — отвърна Илия. — А вие никога не сте се изкачили на върха на Петата планина, за да узнаете какво има там.

— Който се изкачи на тоя връх, ще бъде изгорен от небесния огън. Боговете не обичат пришълци.

Тя замлъкна. Спомни си, че предишната нощ бе сънувала ослепително силна светлина. И сякаш от самата светлина се бе разнесъл глас, който бе казал: „Приеми чужденеца, който ще те потърси.“

— Приюти ме в дома си, защото няма къде да спя — настоя Илия.

— Казах ти вече, че съм бедна. Това, което имам, едва стига за мен самата и за сина ми.

— Господ поръча да ме подслониш, а Той никога не изоставя тези, които обича. Направи това, за което те моля. Аз ще работя за теб. Дърводелец съм, правя неща от кедър и няма да остана без работа. Така Господ ще използва ръцете ми, за да изпълни обещанието Си: …брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

— Дори и да искам, не ще мога да ти плащам.

— Не е нужно. Господ ще се погрижи за всичко.

Сънят от предната нощ не й даваше покой и жената реши да се подчини, макар и да знаеше, че чужденецът е враг на самата принцеса на Сидон.