Читаем Пайнс полностью

—       Давам ти възможност за избор, Итън. Те не знаят нищо за света извън Пайнс. Ти обаче знаеш. Само да кажеш, ще те оставя със семейството ти на тази поляна. В чувала има храна и запаси, дори оръжие. Ти си човек, който иска нещата да стават по неговите правила, и аз уважавам позицията ти. Ако това е най-важното за теб, така да бъде. Можеш да царуваш в ада навън или да служиш в рая, в Пайнс. Изборът е твой. Но ако се върнеш в Пайнс, ако избереш безопасността и подкрепата за семейството си и за себе си, това ще стане според моите правила. А моите правила, Итън, вървят със сурови наказания. Ако ме разочароваш, ако ме предадеш, ще те накарам да гледаш, докато синът ти…

Внезапният звук прекъсна Пилчър. Отначало Итън си помисли, че някой е включил механичен чук в гората, но после осъзна какво е и страхът го сграбчи за гърлото.

Беше характерното та-та-та на автомат.

—       Палете хеликоптера! — гръмна гласът на Пам по радиото. — Те идват!

Пилчър погледна към кабината.

—       Изкарай ни оттук — каза той.

—       Действам по въпроса, шефе.

Итън чу как турбините заработиха и гърмежа на пушката на Пам. Отиде до прозореца и се загледа към гората. Стрелбата приближаваше.

В хеликоптера беше твърде шумно за разговори и затова той си сложи слушалките и даде знак на Пилчър да направи същото.

—       Какво искаш от мен? — попита Итън.

—       Да ми помагаш в управлението на Пайнс. Отвътре. Ще бъде адски тежка работа, но си създаден за нея.

—       Това не е ли работата на Поуп?

Итън забеляза движение сред дърветата. Турбините започнаха да вият и хеликоптерът завибрира от високите обороти.

Поуп и Пам изскочиха от гората и заотстъпваха към средата на поляната.

Три абита скочиха от дърветата. Поуп свали две с дълъг откос, а Пам стреля два пъти в гърдите на третото.

Итън се хвърли към другата страна на кабината и погледна през прозореца.

—       Пилчър.

— Какво?

—       Дай ми пистолета си.

— Защо?

И тъй почука стъклото и посочи към групата абита, излизаща от другата стрина на поляната — най-малко четири, носещи се на пълна скорост към Пам и Поуп, използвайки и четирите си крайника.

—       С мен ли си, Итън?

—       Те ще загинат.

—       С мен ли си?

Итън кимна.

Пилчър пъхна пистолета в ръкша му.

Итън свали слушалките си.

—       Още колко остава? — извика той към кабината.

—       Трийсет секунди!

Итън отвори вратата и скочи в тревата.

Ревът на роторите и иа вятъра го оглушаваше.

Поуп и Пам бяха на петдесет метра от него и още отстъпваха към хеликоптера, без да престанат да стрелят.

Вече бяха убили дузина абита и бледите им тела бяха осеяли поляната, но прииждаха нови и нови. Повече, отколкото можеше да преброи Итън.

Затича се в обратната посока.

На двайсет метра от хеликоптера спря и се разкрачи.

Погледна револвера в ръката си — „Рюгер“ с цилиндър за шест патрона.

Вдигна го.

Прицели се.

Пет абита летяха с пълна скорост.

Дръпна ударника. Автоматичната стрелба и гърмежите на пушката се чуваха въпреки воя на турбините.

Абитата вече бяха на десет метра от него. „Когато и да откриеш огън, ще е добре. И никакви пропуски. Трябва да ги сваляш с един куршум“.

Избра си съществото в центъра и когато то правеше поредния си скок, стреля. Куршумът отнесе горната половина на главата му във фонтан от кръв, мозък и кост.

Поне куршумите бяха с кух връх.

Другите четири продължаваха да се носят към него.

Свали двете отляво — по един куршум в лицето.

Улучи четвъртото в гърлото.

Последното вече беше на три метра от него.

Достатъчно близо, за да го подуши.

Итън стреля, докато съществото скачаше, и куршумът само одраска крака му. Итън се прицели отново, докато абито летеше към него.

Вдигна ударника и дръпна спусъка в момента, в който чудовището го връхлетя с оголени зъби. Писъкът му беше по-силен и от рева на турбините.

Куршумът мина през зъбите и отнесе задната част на черепа му, докато то се блъскаше в Итън.

Той не помръдна.

Беше зашеметен.

Главата му се отметна назад с такава сила, че пред очите му излязоха искри и нещо стана със слуха му — звуците бяха приглушени и забавени, можеше да чуе всеки отделен елемент, който изграждаше симфонията от хаос около него.

Гърмежите на пушката.

Трясъкът на автомата.

Роторите.

Писъците на абитата.

„Ставай, ставай, ставай.“

Итън изблъска мъртвото аби от гърдите си и седна. Опита се да се огледа, но виждаше размазано. Примигна няколко пъти и тръсна глава. Светът бавно кристализира, сякаш някой нагласяше фокуса на бинокъл.

Мили боже.

На поляната вече имаше най-малко петдесет от тях.

Десетки други изскачаха между дърветата всяка следваща секунда.

И всички се насочваха към хеликоптера в центъра.

Итън се надигна с мъка, като залиташе наляво, изгубил центъра си на равновесие.

Запрепъва се към хеликоптера.

Пам вече беше вътре.

Поуп стоеше на няколко стъпки от плъзгача и се опитваше да отблъсне абитата. Беше опрял автомата на рамото си и вече стреляше на единична — вероятно му бяха останали само още няколко патрона в пълнителя.

Докато стъпваше на плъзгача, Итън го потупа по рамото и изкрещя в ухото му:

— Да вървим!