Читаем Пайнс полностью

—       От какво? — Дженкинс се разсмя. — От всичко. От онова, което вече сме сторили на планетата, и от всичко, което ще й сторим през следващите столетия. Измиране на бозайници. Обезлесяване. Загуба на полярен лед. Озонови дупки. Повишени нива на въглероден двуокис в атмосферата. Киселинни дъждове. Мъртви зони в океаните. Неконтролиран лов на риба. Добив на нефт от морското дъно. Войни. Милиард автомобили с бензинов двигател. Ядрени катастрофи — Фукушима, Трий Майл Айлънд, Чернобил. Повече от две хиляди взривени атомни бомби като тестове. Токсични отпадъци. „Ексон-Валдес“. Разливът на нефт в Мексиканския залив от „Бритиш Петролиъм“. Всички отрови, които слагаме всеки ден в храната и водата си. От началото на Индустриалната революция се отнасяме към нашия свят по същия начин, по който рок звездите се отнасят към хотелската си стая. Но ние не сме рок звезди. В светлината на еволюционните сили ние сме слаб, крехък вид. Нашият геном е променлив и ние до такава стенен злоупотребихме с планетата си, че в крайна сметка опорочихме безценнага си ДНК, която ни прави човешки същества.

Но този човек, Пилчър, се досетил какво ни очаква — продължи Дженкинс. — Макар и не конкретно, а с по-едри щрихи. Разбрал, че поради причинените от нас самите промени в околната среда има потенциал за тахителичен анагенезис. Или казано на по-разбираем език — бърза макроеволюциоинна промяна. Какво означава това ли? Преминаване от човешко същество към нещо друго в рамките на трийсет поколения. Ако трябва да се изразя библейски, Пилчър е смятал, че предстои потоп, и затова решил да създаде ковчег. Разбираш ли ме дотук?

—       Ни най-малко.

—       Пилчър си помислил, че ако успее да запази известен брой чисти човешки същества, преди промените да достигнат критична маса, те ще могат да преживеят еволюционните промени, които ще доведат до унищожаването на човешката цивилизация и вида ни. Но за да постигне това, той се нуждаел от надеждна технология за понижаване на жизнените функции. Създал лаборатория и излял милиардите си в изследователска дейност. Сдобил се с технологията през седемдесет и девета и започнал работа по изграждането на хиляда машини. Междувременно търсил малко градче, в което да държи товара си, и когато се натъкнал на Уейуърд Пайнс, веднага разбрал, че това е идеалното място. Уединено. Лесно за отбрана. Затворено от онези високи отвесни скали. Трудно за достъп. Трудно за напускане. Изкупил всички частни и общински имоти и започнал строежа на подземен комплекс дълбоко в планините. Проектът бил мащабен. За изпълнението му били нужни двайсет и две години.

—       Но как са се запазили запасите през цялото това време? — попита Итън. — Дървото и храната не биха издържали близо две хиляди години.

—       До съживяването на персонала подземният склад, спалните отделения, наблюдателният център, буквално всеки квадратен сантиметър от комплекса е бил във вакуум. Не било идеалното решение и сме изгубили част от материалите, но са се запазили достатъчно да възстановим инфраструктурата на Уейуърд Пайнс, който бил напълно заличен от времето и стихиите. Влажността на въздуха в пещерната система е минимална и тъй като успяхме да унищожим почти стопроцентово бактериите, това се оказа почти толкова ефективно, колкото и забавянето на жизнените функции.

—       Значи градчето е напълно самозадоволяващо се?

—       Да, Уейуърд Пайнс функционира като амишко село или прединдустриално общество. И както сам видя, имаме предостатъчно суровини, за да поддържаме града.

—       Видях крави. Да не би да сте направили суспензорни камери и за добитък?

—       Не, просто поставихме в стаза малко ембриони. След това ги развихме в изкуствени утроби.

—       В две и дванайсета няма такива неща.

—       Но имаше през две и трийсета.

—       Къде е Пилчър сега?

Дженкинс се ухили.

—       Ти ли си Пилчър? — попита Итън.

— Колегите ти Кейт Хюсън и Бил Евънс се опитваха да ме открият, когато изчезнаха в Уейуърд Пайнс. Част от бизнеса ми беше попаднала в полезрението на Сикрет Сървис. Именно затова сега си тук.

— Отвлякъл си федерални агенти? И си ги затворил?

— Да.

—       Както и много други…

—       Като изключим моя внимателно подбран и екстравагантно добре платен екип, едва ли бих могъл да разчитам на много доброволци за начинание от подобно естество.

—       И затова си отвличал хората, дошли в Уейуърд Пайнс.

—       Някои идваха в града и ги вземах там. Други издирвах.

—       Колко общо?

—       Шестстотин и петдесет в рамките на петдесет години.

—       Ти си психопат.