Читаем Нощен ездач полностью

— … го вижда. Ще дойде ден, когато самите компании ще погледнат благосклонно на него. Така ще си спестят доста пари, защото ще контактуват направо със съответната организация — сдружението например, и няма да има нужда да търчат от един производител при друг. Накрая спестеното ще бъде повече от разходите и процента, който ние ще удържим. Сигурен съм, че сами ще осъзнаят преимуществата. — Той все тъй бавно и внимателно въртеше пурата между показалеца и палеца на дясната си ръка. Докато говореше — някак с усилие и несигурно, — от време на време поглеждаше към купчината документи пред Силс. Оня очевидно вече бе намерил сметките, защото се окашля силно и хрипливо.

— Както съм сигурен — продължи сенаторът, — че ще склонят глава пред неизбежното и ще приемат позицията на сдружението. Аз лично възприемам тези предложения като признак за ново, по разумно отношение към нашата организация.

— Намерих изчисленията за разходите на сдружението — рече Силс и отново се окашля, този път сухо и делово. — Правени са върху хиляда фунта. Разбира се, ако догодина увеличим складовата такса, тези разходи ще намалеят. И преди да пристъпим към обсъждането на новите предложения, смятам още веднъж да прегледаме цифрите — той пак се изкашля, сега пък извиняващо, и със сухия си монотонен глас започна да изрежда.

Дори след като предложенията бяха прочетени и председателят ги подкани да си кажат мнението, Пърси Мън не усети никаква съществена разлика между това събрание и предишните. Не усети разлика и тогава, когато, след като Крисчън удари по масата и ревна: „Да имат да вземат!“, а останалите се умълчаха сконфузено, сенаторът взе думата и започна да говори със спокойния си сдържан глас, чиято низходяща интонация създаваше впечатлението за търпение и категоричност. Предвиждал този момент, започна той, и опитал да се подготви за него, за момента, в който ще се изправят пред различие в мненията на съвета. Бил сигурен обаче, че това няма да наруши единството на целта им. Каза също, че било дошло време за продажба, че сега бил моментът да забравят миналото и да помислят за бъдещето. Че са удържали победа, не можело да се отрече. А следващата година ги очаквала още по-голяма победа. Постигането на споразумение с компаниите щяло да намали напрежението, довело до безотговорните изблици на насилие в околия Хънтър, които така разстроили работата на сдружението. Като гражданин и член на управителния съвет смятал за свой дълг да гласува за незабавното приемане на тези няколко предложения.

— Има и нещо друго — намеси се Пийчъм, преди още сенаторът да е свършил, — и то е, че тъй или иначе трябва да се пристъпи към продажба. Няма съмнение, че ако в складовете ни се залежи голямо количество от тазгодишния тютюн, това ще се окаже гибелно. Вече сме на ръба на пропастта. Не можем да вземаме повече заеми, за да удържаме положението. Трябва да осигурим пари на хората! А това означава продажба! Дълго съм мислил по въпроса…

— Чакай, чакай! — Крисчън тикна лекичко стола си назад и той застърга по дъските. — Аз предоставям пет хиляди на наличния фонд до момента, в който не получим и последния цент по обявения от нас ценоразпис! Още сега собственоръчно написвам бележка и я връчвам на касиера, и то не за някакви си три месеца, а докато продадем тютюна! Сигурен съм, че не само сред присъстващите тук, но и измежду останалите членове на сдружението ще се намерят хора, които биха направили същото. А колкото до пикливите им предложения — и той наведе глава, вратът му стана кръв червен от вълнение, докато погледът му обходи масата, — то аз съм против!

Изведнъж се надигна такъв вой от протести, че председателят на събранието, мистър Морс, едва успя да извика:

— Но господа, господа!…

Накрая решиха предложенията да бъдат отхвърлени. Заедно със сенатора, Пийчъм, Бърдън и Дайси Шорт, Пърси Мън гласува за тяхното приемане. Председателят наруши равенството, като също се обяви за отхвърлянето им. На сивкавата светлина, процеждаща се през стичащия се по стъклата на прозорците дъжд, лицето на сенатора изглеждаше също сиво, но когато Морс даде решаващия си глас, той изведнъж се отпусна, сякаш вътрешните устои, които държаха устните му тъй здраво стиснати и изопваха гладката извивка на бузата, бяха поддали. Той престана да върти дългата пура между пръстите си и я остави върху зеленото сукно. Стори го безкрайно бавно. Горният лист на пурата беше протрит и накъсан. Не ставаше за нищо.

В края на събранието, когато неколцина вече се бяха отправили към вратата, Крисчън подвикна:

— Хей, я почакайте малко! Искам да повторя, че решите ли да пуснете подписка за подпомагане на сдружението, ония пет хиляди са налице! Разбира се — усмихна се той надуто и посочи към пода, — ако тия копелдаци долу, в банката, ми отпуснат още един ипотечен заем върху имота.

Никой не му отговори.