Читаем Нощен ездач полностью

По-късно щеше да заключи, че не е познавал и сенатора Толивър. Нито за миг дори не бе усетил отчаянието, спотайващо се зад неговата изтънченост, зад проявите на внимание, зад пронизващия поглед на сивите му очи. Без да го знае, той се бе оказал изиграният в играта, която сенаторът водеше с хитростта, придобита в резултат на дългия му опит в съприкосновението с хората и техните слабости, и с настойчивостта на собствената неотложна нужда. Мън не разбра кога е било поставено началото на тази игра. Вероятно сенаторът я бе започнал според правилата, ала много скоро се е оказал въвлечен в друга, в която е бил вече не главата, а ръката или по-скоро машата. Няма значение какви са били намеренията му, щеше да си мисли с горчивина той, защото сенаторът бе от онези люде, чието поведение, случаен жест или обичайна дума бяха като стратегията на изкусния пълководец, даваща му възможност при нужда да напада ту в едно, ту в друго направление. Във всеки случай обаче той е бил баламата в играта на сенатора, лакейчето му. Бил е подлъган. Когато сенаторът е казал „скачай“, той е скочил. И при това не сам!

През ранна пролет компаниите „Алта“, „Дисмюкс енд брадърс“, две по-малки — „Мортън“ и „Рийгъл“, а така също и група независими изкупвачи направиха своите предложения в разстояние на една-единствена седмица. Те, естествено, се различаваха — едната предлагаше цент повече от другата за тютюн първа и малко по-малко за тютюн втора ръка, но колкото по-внимателно се взираше човек, особено като се вземеше предвид и процентът върху печалбата, на базата на който бяха направени, толкова по-незначителни изглеждаха различията.

— Склонен съм да мисля, че тук съществува договореност между заинтересованите страни и лица — заяви Силс, излагайки предложенията пред управителния съвет. — Смятам, че са ги съставили заедно, и то така, че цените да са приблизително едни и същи. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се приемат. Просто ми прави впечатление тяхното сходство.

— Абе на мене ми дойде наум още преди да си започнал да ги четеш — промърмори сякаш на себе си Крисчън.

Излегнат на стола, той бе изпружил под масата стегнатите си в ботуши нозе, а черното му бомбе лежеше на зеленото сукно отпреде му. По чизмите му бе полепнала червеникава кал, тъй като току-що бе пристигнал на кон от дома си, а върху избелялото сукно под шапката му се очерта тъмно мокро петно, което бързо започна да се уголемява. Навън все още валеше и водата се стичаше като олио по сивите стъкла на прозорците, които гледаха към уличката на гърба на банката.

— Десет долара за сто фунта — отбеляза замислено Пийчъм. — Имаше време, когато наистина ми се искаше да получа толкова. Миналата година например.

— И на мен — прекъсна го Крисчън, — но сега не сме миналата година!

— Преди да пристъпим към обсъждането… — подхвана Силс.

— Какво?! — възкликна язвително Крисчън. — Да не искаш да кажеш, че ще обсъждаме тая цифра?

— Преди да пристъпим към обсъждане, искам да напомня на присъстващите, че това, което в миналото е било изгодно за частния производител, не е задължително да е изгодно при сегашните обстоятелства. Вложили сме значителни средства за съхраняването по складове. Не бива да забравяме и лихвения процент върху тях. А така също и лихвите върху сумите, определени за аванс на производители, чието положение изисква неотложна финансова помощ. Можем да прибавим и разходите по обработката на тютюна. При изчисляване на възвръщаемостта на отделния производител трябва да вземе под внимание и необходимостта сдружението да покрие тези разходи. Мога да ви кажа точната сума… — и той започна да се рови в купчината книжа пред себе си, взирайки се през очилата с безцветните си очи, — … която се пада на хиляда фунта. А както всички знаете, господа, към тази сума трябва да се прибави и процентът върху брутната стойност за амортизационния фонд на сдружението. — Той продължи да ровичка из книжата, очите му мудно примигваха зад очилата, а устните му мърдаха ли, мърдаха, сякаш четеше наум.

— Това е най-ниската базова стойност — намеси се Пийчъм. — Да, така е. Но на мен ми се ще да изкараме още малко парици. Противниците ни все разправят, че този принцип не бил икономически изгоден. Вземете например статията в „Куриер“ от миналата седмица. Твърдят, че сме вдигнали цената на тютюна, като сме включили в нея допълнителните разходи, а фермерите изобщо не виждали тези пари. И че така сме навредили и на бизнеса, и на обществото.

— На всичко това бе даден удовлетворителен отговор — заяви сенаторът. Той държеше в ръка незапалена пура и внимателно я въртеше с пръсти. — Както във вестниците, така и от трибуните! Ние знаем, че този метод е икономически оправдан и всеки разумен човек, чиито алчност все още не го е заслепила…

— Такъв още не се е пръкнал! — възкликна Крисчън.