Читаем Нощен ездач полностью

— Ще ни предлагат те по девет долара и петдесет цента! И то след като сме обявили ценоразписа — австралийски — екстра — шестнайсет долара, италиански — екстра — петнайсет долара и двайсет и пет цента… — и той отново спря, а дъхът му изсвистя през зъбите. — Няма цена, дето насън да ме бутнеш и да не я знам! Чета ги всяка вечер, както старите моми четат Библията, та да не ги е страх. Девет и половина ли, да имат да вземат! Божке мили, тия не могат да четат! Ама ги пипнахме натясно и сега ще им разплачем фамилията! А ти, секретарю, вземи, че им напиши какво съм казал!

— Нашата цел не е да разорим тютюноизкупвателните компании — рече сенаторът и бързо продължи, — но не мислете, че искам да ви накарам да приемете това предложение. Не се опитваме да ги разорим, а само гоним прилична цена. Просто прилична цена. И предложат ли ни я, аз съм готов да работя с тях! Ние искаме да сме честни, а не да ги мамим…

— Аз ли не искам да ги мамя?! — ревна Крисчън. — Кой казва, че не искам? Ще им избода мръсните очички, а сетне ще им ги пробутам вместо стриди! Ще го направя и още как, а и ще платя, за да стане! Ще им изкормя вътрешностите, ще им ги вържа на фльонги на шиите и ще провеся тия мерзавци на коледната елха за сираците в пъклото! — и той отново удари по масата. — И ако някой от тия, дето сме тук, все още има и най-малкото съмнение как ще гласувам за това предложение, ще му кажа. Няма да го карам да мре от любопитство. Ще гласувам „Не!“ и толкоз!

— Струва ми се, че не е необходимо забележките да се вписват подробно в протокола — рече Силс.

— Ако щеш ги сложи в рамка и си ги окачи над кревата, а сетне ги чети на дойките и хлапетиите!

Чувството на увереност и радост през този ден не бе помрачено нито от вестта, че през последните десетина дни са били изкупени осемстотин фунта тютюн извън сдружението, нито пък от донесената от Силс вестникарска изрезка. Той заяви, че си купил вестник, като минавал през селището над „Кръстовище Монклер“. Извади внимателно изрезката от дългия лъскав кожен портфейл, който държеше винаги пристегнат с три големи гумени ластика, и прочете съобщението. То се отнасяше до това, че на заранта след Коледа мистър Бен Сълинс, уважаван производител на тютюн от Алън и човек изключително враждебно настроен към сдружението, намерил в пощенската си кутия стиска клонки и анонимно писмо.

— Детинска лудория… — повтори замислено Бърдън, вдигайки тъмната си рошава глава.

— Че то тия от Алън имали много напористи и буйни дечица! Бас хващам, че са се родили с краката напред и скърцайки със зъби! — отбеляза Крисчън.

— Не — рече бавно Бърдън, — това не е работа на деца. Явно някой беден фермер е прекарал лоша Коледа. Сдружението прави всичко възможно, за да подпомогне хората, но повечето я карат на солена сланина. Да вземем например някой бедняк с една-две хиляди фунта тютюн при нас. Какъв аванс може да получи? Я му стигне за коледна украса, я не.

— Такъв трябва да мисли за бъдещето — отвърна Силс.