Читаем Нощен ездач полностью

Поет, прозаик, есеист и критик, Робърт Пен Уорън скоро ще се освободи от тясно южняшкото схващане за съдбовните значения, вложени в историческия сантиментализъм на своите съвременници, и ще погледне към реалността на битието откъм една по-обективна и по-широка позиция. Разбира се, и той като останалите аграрници ще продължи да вярва, че старият американски Юг е оплодил и създал една уравновесена социална система, тъй като е дал възможност на „традиционния човек“ да се самоопредели като такъв, изграждайки си цял един поведенчески кодекс, разбирания за добродетели и задължения и най-вече приемайки рисковете на своя човешки статут. Но заедно с това Робърт Пен Уорън ще почувства, ще установи, а след това и ще въплъти в книгите си много от недостатъците и фалшивите дефиниции на Юга. В ранната си поезия той е значително по-малко регионален от останалите свои съвременници. Ако те дирят и тълкуват причините и следствията на своята изолираност в границите на родния щат и в неговите типични локални условия, Робърт Пен Уорън ще потърси самотата на индивида в космически план, лиричният му герой ще се раздира от стремежа да постигне не друга, а трансцендентална хармония. В първата му стихосбирка, „Трийсет и шест стихотворения“ (1935) се появява стихотворението „История“ — кратката история на завоевателя, застанал като победител пред една плодородна равнина. В мига на своя най-висш триумф той осъзнава своята духовна пустота и за утеха завършва с мисълта: „Единствено постъпката е чиста.“ Десетина години по-късно се появява стихотворението му „Балада за Били Потс“, в чиято тъкан вече няма и помен от ранната идеализация на южняшките представи за духовната цялост, а в предизвиканото от сребролюбие детеубийство сякаш са втъкани по-реалните за Юга, а едновременно с това и по-широковалидни начала: бягство, завръщане, вина.