Читаем Кървави книги том 4 полностью

Сега не беше време за сълзи, врявата на шосето беше по-важна. Нещо ужасно се бе случило и той трябваше да види какво. Само че се страхуваше да притича под дърветата, като знаеше какво се спотайва сред клоните им, затова остана неподвижен и продължи да се оглежда, за да определи местоположението на звяра. Нищо. Нито звук, ни движение. Морето от листа не помръдваше. Карни потисна страха си и тръгна по алеята, като държеше листака под око за признаци от присъствието на съществото. Чуваше глъчката от събиращата се на пътя тълпа. Мисълта за присъствието на толкова хора го успокои, но от този момент нататък щеше да му трябва скривалище. Онези, които бяха станали свидетели на чудеса, трябваше да се крият, нали така?

Беше стигнал до мястото, на което звярът беше нападнал Катсо; позна го по опадалите листа и пръснатите по земята вещи. Краката му искаха да се разбързат, да хукнат и да го отнесат по-далеч, но някакво извратено чувство го накара да забави крачка. Не искаше ли да подмами рожбата на възела да му покаже лицето си? Не беше ли по-добре да се изправи пред нея сега, колкото и да е отвратителна, вместо да продължи да живее в страх, докато въображението му разкрасява все повече облика и размерите й? Но звярът не се появи. Дори и да беше на дървото, не помръдна и нокът, за да го покаже.

Тогава нещо се раздвижи под крака му. Карни сведе очи и там, почти погребана в шумата, видя връвта. Изглежда, Катсо се бе оказал недостоен да я носи. След като вече бе разкрила част от силите си, тя изобщо не се преструваше, че е обикновена. Изпълзя на чакъла като змия на припек и повдигна възлестата си глава, за да привлече вниманието му. Карни искаше да се престори, че не я забелязва, но не можеше. Знаеше, че ако не я вземе той, рано или късно ще го стори някой друг – някой, който също обича главоблъсканици. И до какво щеше да доведе неговата наивност, ако не до освобождаването на нещо още по-ужасно? Не, по-добре той да я вземе. Поне знаеше на какво са способни възлите и това знание му осигуряваше известна защита.

Карни се наведе и връвта скочи сама в ръцете му, после се уви толкова здраво около тях, че той едва не изкрещя от болка.

– Копеле.

Тя се плъзна радостно между пръстите му и се намота на едната му китка. Карни вдигна ръка, за види по-добре представлението. Загрижеността му да разбере какво се случва на Арчуей Роуд се бе изпарила като по чудо. Какво значение имаха подобни незначителни събития? Важни бяха само животът и смъртта. По-добре да побърза да се измъкне оттук, докато все още има възможност.

Един клон над главата му се размърда. Карни откъсна поглед от връвта и изгледа дървото с присвити очи. Сега, когато държеше пак възлите, всички тревоги и страхове го бяха напуснали.

– Покажи се – рече той. – Аз не съм като Катсо, не се страхувам от теб. Искам да знам какво си.

Скритият в листата звяр протегна глава към Карни и издиша в лицето му мразовития си дъх. Миришеше на река по време на маловодие, на гниещи зеленчуци. Карни се накани да повтори въпроса си, но осъзна, че звярът му беше отговорил с дъха си. Всичко, което съществото можеше да му каже за себе си, се съдържаше в този тежък и противен дъх. Отговорите продължиха и не им липсваше красноречие. Карни отстъпи назад, прогонен от нахлулите в съзнанието му образи. Зад очите му се мяркаха ранени слузести форми, потънали в зловонна тиня.

Когато се отдалечи на няколко крачки от дървото, магията на дъха се развали и Карни загълта жадно мръсния въздух от шосето, който сега му се стори чист като утринна роса. Той загърби страданието, което бе усетил, пъхна ръката с връвта в джоба си и започна да се изкачва по алеята. Клоните зад гърба му застинаха отново.

Десетки пешеходи се бяха събрали на моста, за да зяпат суматохата на Арчуей Роуд. Присъствието им будеше любопитство в преминаващите по Хорнзи Лейн шофьори и някои от тях спираха колите си, за да се присъединят към тълпата.

Сцената под моста не предизвика никакви емоции в Карни. Той се смеси с бърборещото множество и погледна ревнодушно надолу. Разпозна трупа на Катсо по дрехите; от бившия му приятел не беше останало много.

Знаеше, че по-късно ще тъгува. Но в момента не усещаше нищо. Та нали Катсо беше мъртъв? Болките и тревогите му бяха свършили. По-добре да запази сълзите си за онези, чиито страдания тепърва започваха.


* * *


И отново възлите.

Когато се прибра у дома, Карни се помъчи да се откъсне от тях, но събитията от изминалата нощ ги бяха направили още по-обсебващи. Възлите държаха в плен зверове. Нямаше представа как и защо, а и колкото и да бе странно, тези въпроси не го вълнуваха особено в момента. Цял живот беше вярвал, че светът е пълен със загадки, които ограниченият му мозък не е способен да проумее. Това беше единственият истински урок, който бе научил в училище – че не знае нищо за света. Възлите бяха поредната мистерия в един дълъг списък със загадки.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Кентавр
Кентавр

Umbram fugat veritas (Тень бежит истины — лат.) — этот посвятительный девиз, полученный в Храме Исиды-Урании герметического ордена Золотой Зари в 1900 г., Элджернон Блэквуд (1869–1951) в полной мере воплотил в своем творчестве, проливая свет истины на такие темные иррациональные области человеческого духа, как восходящее к праисторическим истокам традиционное жреческое знание и оргиастические мистерии древних египтян, как проникнутые пантеистическим мировоззрением кровавые друидические практики и шаманские обряды североамериканских индейцев, как безумные дионисийские культы Средиземноморья и мрачные оккультные ритуалы с их вторгающимися из потустороннего паранормальными феноменами. Свидетельством тому настоящий сборник никогда раньше не переводившихся на русский язык избранных произведений английского писателя, среди которых прежде всего следует отметить роман «Кентавр»: здесь с особой силой прозвучала тема «расширения сознания», доминирующая в том сокровенном опусе, который, по мнению автора, прошедшего в 1923 г. эзотерическую школу Г. Гурджиева, отворял врата иной реальности, позволяя войти в мир древнегреческих мифов.«Даже речи не может идти о сомнениях в даровании мистера Блэквуда, — писал Х. Лавкрафт в статье «Сверхъестественный ужас в литературе», — ибо еще никто с таким искусством, серьезностью и доскональной точностью не передавал обертона некоей пугающей странности повседневной жизни, никто со столь сверхъестественной интуицией не слагал деталь к детали, дабы вызвать чувства и ощущения, помогающие преодолеть переход из реального мира в мир потусторонний. Лучше других он понимает, что чувствительные, утонченные люди всегда живут где-то на границе грез и что почти никакой разницы между образами, созданными реальным миром и миром фантазий нет».

Элджернон Генри Блэквуд

Фантастика / Ужасы / Социально-философская фантастика / Ужасы и мистика