Читаем Кървави книги том 4 полностью

През следващите четири дни задачата се превърна в натрапчива идея, в мания, към която се връщаше при всеки удобен случай с все по-безчувствени от усилията пръсти. Малко загадки го бяха увличали така, откакто бе пораснал. Когато се занимаваше с възела, ставаше глух и сляп за всичко останало. Докато го изучаваше нощем на светлината на лампата в стаята си или през деня в парка, беше толкова съсредоточен, че имаше чувството, че потъва в сложното му сърце, че съзнанието му прониква там, където светлината не достига. Но въпреки упоритостта му разплитането вървеше бавно. За разлика от повечето възли, които, веднъж разхлабени някъде, се предаваха и разплитаха докрай, този беше толкова умело направен, че разхлабването на една негова част водеше до затягането на друга. Карни започна да осъзнава, че номерът е да работи върху всичките му части едновременно – да разхлаби малко едната, после да разхлаби до същата степен другата и така нататък. Систематичното редуване, макар и досадно, постепенно даваше резултати.

Междувременно не видя нито веднъж Ред, Брендан и Катсо. Мълчанието им подсказваше, че им липсва не повече, отколкото и те на него. Затова остана изненадан, когато Катсо го потърси в петък вечер. Беше дошъл с предложение. Двамата с Брендан били намерили подходяща за грабеж къща и искаха Карни да им пази гърба. Вече го беше правил два пъти в миналото. И двата случая бяха дребни обири като този – при първата кражба с взлом бяха свили няколко лесни за продаване бижута; при втората – няколкостотин лири. Този път обаче Ред нямало да участва. Бил хлътнал здраво по Анелиса, а тя го накарала да се закълне, че ще зареже кражбите на дребно и ще използва талантите си за нещо по-амбициозно. Карни се досети, че Катсо – а вероятно и Брендан – изгаря от желание да докаже криминалните си способности без Ред. Според него къщата, която били набелязали, била лесна мишена и Карни щял да бъде кръгъл глупак, ако не се възползва от шанса за лесна печалба. Карни не спря да кима по време на разпалената му реч, но мислите му бяха заети с друга кражба. Когато ентусиазираното слово свърши, той побърза да се съгласи да участва – не заради парите, а защото нямаше търпение Катсо да си тръгне и да се заеме пак с възела.

По-късно същата вечер се събраха да огледат околностите на набелязаната къща по предложение на Катсо. Мястото действително изглеждаше обещаващо. Карни беше минавал многократно по моста на Хорнзи Лейн, но досега не беше забелязвал стръмните стълби към тясната пешеходна алея, която се спускаше към Арчуей Роуд. Подстъпът към нея можеше лесно да се заварди, а по цялата й криволичеща дължина имаше една-единствена улична лампа, чиято светлина беше засенчена от дърветата в задните дворове на наредените край пътеката къщи. Именно тези задни дворове – с лесни за прескачане или събаряне огради – предлагаха удобен достъп до къщите. Един крадец можеше да се промъкне безнаказано в тях и после да се измъкне по безлюдната алея, без да бъде забелязан от горния или долния път. Беше нужен само пазач, който да предупреждава другите за случайни минувачи. И този пазач щеше да е Карни.

Следващата нощ беше мечтата на всеки крадец. Хладна, но не и студена; облачна, но без да е дъждовна. Срещнаха се пред Църквата на мъчениците на хълма Хайгейт и тръгнаха надолу към Арчуей Роуд. Брендан ги беше убедил, че ще изглеждат по-подозрително, ако се приближат до алеята по горния път. По Хорнзи Лейн минаваха по-често полицейски патрули може би защото мостът привличаше като магнит местните самоубийци. А и как да не ги привлича – дори да оцелееш след 24-метровия скок, фучащите по Арчуей Роуд тирове със сигурност ще те размажат.

Щастлив, че тази нощ предвожда бандата вместо Ред, Брендан не спираше да дърдори възбудено, най-вече за жени. Карни отстъпи на Катсо честта да крачи до Брендан и изостана с няколко стъпки, като мушна ръка при възлите в джоба на якето си. През последните часове връвта беше започнала да прави номера на уморените му от толкова безсънни нощи очи. На няколко пъти бе имал чувство, че се движи сама в ръката му и сякаш му помага да я развърже. И сега, докато вървяха към алеята, пак му се струваше, че шава под дланта му.

– Хей, човече... виж това – обади се внезапно Катсо, като посочи към потъналата в мрак пътека. – Някой е угасил лампата.

– Говори по-тихо – скастри го Брендан и ги поведе напред.

Алеята не беше съвсем тъмна. Светлината на лампите по Арчуей Роуд стигаше и до нея, но се губеше сред гъстите храсти. В крайна сметка беше толкова тъмно, че Карни трябваше да вдигне ръце пред лицето си, за да ги види. Само най-смелите минувачи биха дръзнали да навлязат в тази тъмница. Момчетата започнаха да се изкачват по алеята и когато изминаха половината път до стълбите към Хорнзи Лейн, Брендан ги накара да спрат.

– Ето я къщата.

– Сигурен ли си? – попита Катсо.

– Преброих дворовете. Тази е.