Читаем Кървави книги том 4 полностью

Ред влезе в пресечката и се помъчи да откъсне стареца от жертвата му, като го дърпаше за палтото, косата и брадата. Оказа се по-трудно, отколкото очакваше; скитникът беше побеснял. Накрая по-голямата му сила си каза думата. Той изправи крещящия безсмислици Поуп на крака и го задържа на безопасно разстояние от себе си, все едно беше бясно куче.

– Стани и се дръпни по-далеч от него – каза той на Карни.

Карни се надигна с олюляване от счупените щайги. За няколко секунди старецът беше успял да му нанесе значителни щети. Кървеше от половин дузина рани. Дрехите му бяха съсипани, а ризата – непоправимо скъсана. Той опипа колебливо пострадалото си лице. Беше покрито с подпухнали драскотини, които му заприличаха на ритуални белези.

Ред блъсна Поуп в стената. Скитникът продължи да буйства с изцъклени очи. В лицето на Ред се изсипа порой от обиди и закани – смесица от английски думи и нечленоразделни звуци. Без да прекъсва тирадата си, Поуп направи нов опит да нападне Карни, но ноктите му не го достигнаха заради хватката на Ред. Последният го измъкна от алеята и го завлече на улицата.

– Устната ти кърви – каза Анелиса, като гледаше Карни с нескрито отвращение. Той усети вкуса на кръвта, солена и гореща. Избърса уста с опакото на дланта си и ръката му почервеня. – Добре, че тръгнахме след теб.

– Аха – промърмори Карни, без да я поглежда.

Беше засрамен от шоуто, което й бяха изнесли със скитника, и знаеше, че сигурно му се надсмива заради неспособността му да се защити. Анелиса беше родена в семейство на престъпници, а баща й беше истинска легенда сред местните крадци.

Ред се върна в пресечката. Поуп беше изчезнал.

– За какво беше всичко това? – попита той, като извади гребен от джоба на якето си и приглади разрошената си коса.

– Нямам представа – отговори Карни.

– Я не ме баламосвай. Каза, че си откраднал нещо негово. Вярно ли е?

Карни погледна към Анелиса. Ако я нямаше тук, би могъл да разкаже всичко на Ред още сега. Погледите им се срещнаха и Анелиса, която, изглежда, разбра какво си мисли, сви рамене и се отдалечи, като подритваше счупените щайги.

– Той ще нарани всички ни, Ред.

– Какви ги говориш?

Карни сведе очи към окървавената си ръка. И без присъствието на Аналиса му беше трудно да намери думи, с които да опише подозренията си.

– Катсо... – започна той.

– Какво за него?

– Той бягаше, Ред.

Зад гърба му Анелиса въздъхна раздразнено. Търпението й беше на път да се изчерпа.

– Ред – подвикна тя, – ще закъснеем.

– Чакай малко – сопна й се той и насочи вниманието си отново към Карни. – Та, какво за Катсо?

– Старецът не е какъвто изглежда. Не е скитник.

– Нима? А какъв е? – В гласа му се прокрадна пак сарказъм и това не остана незабелязано от Анелиса. Отегчена да бъде сама, тя се приближи отново. – Какъв е, Карни?

Карни поклати глава. Имаше ли смисъл да се опитва да обясни само част от случилото се? Трябваше да разкаже всичко или да замълчи. И мълчанието май беше за предпочитане.

– Няма значение – каза безизразно той.

Ред го изгледа объркано, но разбра, че няма да получи обяснение.

– Ако имаш да ми казваш нещо за Катсо, бих искал да го чуя. Знаеш къде живея.

– Знам.

– Казвам го съвсем сериозно.

– Благодаря.

– Катсо беше добър приятел, нали? Малко прекаляваше с пиенето, но кой ли си няма недостатъци? Той не трябваше да умира, Карни. Не биваше да става така.

– Ред!

– Анелиса те вика.

Момичето беше излязло на улицата.

– Тя вечно ме вика. Пак ще се видим, Карни.

– Аха.

Ред го потупа по парещата буза и последва Анелиса на слънчевата улица. Карни не тръгна след тях. Още трепереше от нападението на Поуп. Смяташе да остане в алеята, докато не се окопити. Реши да се утеши с възлите и мушна ръка в джоба на якето си. Беше празен. Провери и другите джобове. Те също бяха празни, а беше сигурен, че старецът не е успял да го пребърка. Навярно връвта е изпаднала, докато са се търкаляли по земята. Той претърси алеята без резултат, после я обходи за втори и за трети път. Но вече знаеше, че всичко е напразно. Поуп беше победил. Беше успял да си върне възлите, независимо как.

Карни си спомни с изумителна яснота как стои върху Моста на самоубийците и гледа надолу към Арчуей Роуд и заобиколеното от светлини и автомобили тяло на Катсо. Беше наблюдавал трагедията с безразличието на прелитаща отгоре птица. А сега бяха свалили тази птица от небето с изстрел. Беше отново на земята, наранен и в безпомощно очакване на предстоящия ужас. Той усети вкуса на кръвта от цепнатата си устна и се запита – като съжали моментално за мисълта – дали Катсо е умрял веднага, или също като него е успял да вкуси кръвта си, докато е лежал на асфалта и е гледал нагоре към моста: към моста и хората, които още не бяха разбрали колко близо е смъртта.