Читаем Кобрата полностью

ПРЕХВАЩАНЕ: Американските и европейските ПОО са в постоянно състояние на война с кокаиновата индустрия, вследствие на което има непрестанни залавяния на карго в момент на транспортиране или на стока на склад. Но ПОО и на двата континента могат да контролират само IQ-15 процента от кокаиновия пазар, което при съществуващата печалба изобщо не е достатъчно. Трябва да се повиши нивото на прехващане и конфискация до 80 процента, за да се удари индустрията в корен. Ако загубят 90 процента, картелите ще имплодират и кокаиновата индустрия най-сетне ще бъде унищожена.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ: само преди 30 години на кокаина се гледаше като на „бонбонки за нос“, ползвани от хайлайфа, брокерите и музикантите. Днес това е повсеместно бедствие, което дълбоко наранява обществото. Според ПОО на двата континента около 70 процента от уличната престъпност (кражби на коли, грабежи, нападения) се извършват с цел набавяне на средства за поддържане на навика. А ако извършителят е под влияние на опасната странична форма на кокаина, известна като крек, към грабежа може да се прибави невъздържано насилие.

Освен това, след изпиране, печалбата от кокаина се използва за финансиране на други форми на престъпление, в частност трафик на оръжие (също използвано за насилие и тероризъм) и на хора, особено нелегални имигранти и отвлечени девойки, които стават сексробини.

РЕЗЮМЕ: Страната ни пострада тежко след унищожението през есента на 2001 година на Световния търговски център и атаката срещу Пентагона. Това ни струва 3000 човешки живота. Оттогава нито един американец на родна земя не е загинал от някаква форма на чуждестранен тероризъм, но войната срещу тероризма продължава и трябва да продължава. Дори една консервативна оценка би показала, че през изтеклото десетилетие сме загубили от наркотиците десетократно повече от онова, което в крайна сметка ни струваше 11 септември, а поне половината от тази загуба се дължи на кокаина.

Имам честта да остана искрено Ваш, г-н Президент,

Робърт Бериган

Заместник-директор (Специални операции)

Управление за борба с наркотиците

Горе-долу по времето, когато „Докладът Бериган“ се доставяше със специален куриер в Белия дом, един бивш британски митнически служител гледаше с нарастващо чувство на безпомощност снимката на очукан стар траулер.

Тим Менхайър бе прекарал целия си живот на зрял мъж като служител на акцизните служби — вярно, невинаги най-популярната професия, но абсолютно необходима според него. Събирането на средства от алчното правителство за сметка на безпомощния турист може и да не беше най-възбуждащото нещо на света, но неговата работа по мръсните задни улички в района на лисабонските докове бе форма на реализация и това щеше да е вярно в още по-голяма степен, ако не бяха разочарованията от стария враг — липсата на ресурси.

Малката агенция, която оглавяваше, се наричаше ОАМЦ-Н — поредното съкращение в света на закона и реда. На човешки език това означаваше Оперативно аналитичен морски център за наркотици и в него работеха експерти от седем различни страни. Шестте партньора на Великобритания бяха Португалия, Испания, Ирландия, Франция, Италия и Холандия. Португалия бе домакин, а директорът беше британец, прехвърлен от ДУНВ (Данъчното управление на Нейно величество) в АТОП (Агенция за тежка и организирана престъпност), за да поеме работата.

Работата на ОАМЦ бе да се опитва да координира усилията на европейските ПОО и военноморските им сили да попречат на контрабандата на кокаин от Карибския басейн до западните брегове на Европа и Африка.

Причината за чувството на безпомощност на Тим Менхайър в тази слънчева утрин бе, че той виждаше още една риба с голямо и ценно карго, върху която да се хвърли мрежата.

Снимката бе направена от въздуха, но освен да прави красиви снимки патрулният самолет бе безпомощен. Така че просто бе изпратил веднага снимката до намиращия се далече от мястото ОАМЦ.

Снимката показваше доста занемарен траулер, върху чийто нос беше изписано „Есмералда-Г“. Засичането му бе въпрос на чист късмет в призрачната светлина на развиделяването, а отсъствието на кил-ватерна следа подсказваше, че корабът е спрял, след като е плавал невидян от никого през нощта. Разделителната способност на снимката бе добра и Менхайър, който я разглеждаше под увеличително стъкло, без проблем забеляза, че екипажът се готви да „драпира“ траулера от носа до кърмата със синьо покривало. Това беше стандартната практика на контрабандистите на кокаин в морето, за да избегнат засичането, доколкото е възможно.