Читаем Картел полностью

Съществува още една причина, която има пряко отношение към Гантри. „И повече не ми казвай, че тази история не ме засяга.“ Убиха един от най-добрите му приятели. Направо е бесен под привидно спокойната си външност. И няма да миряса, докато не накаже виновника, което не би могла да направи нито една полиция в света. Дребничкият убиец, заловен в Бризбейн благодарение на Лавиолет (можеха да го убият, дивака му с дивак; никога нямаше да си го простя!), няма да проговори. А дори и да проговори, едва ли му е известно много. Да познава най-много прекия си началник във веригата. Верига, чиято последна брънка е със сигурност някой, който дърпа всички конци от кабинета си. Излишно е да си правим илюзии, че едно междуконтинентално полицейско разследване би имало някакви шансове да се добере до него и да го разобличи! Гантри явно е стигнал до същото заключение. Лакомника тръгва на война!

Наблюдаваше Гантри, настанил се също на една от седалките на третия ред в първа класа. Но от другата страна на пътеката. Като че ли спеше, но това, разбира се, бе само привидно. Не се докосна до вечерята, сервирана им от стюардесите („Дакота“-та разполагаше с почти пълен екипаж, което вероятно влизаше в условията на наемния договор). Създаваше впечатлението, че всеки миг ще се пръсне под напора на неистово вътрешно напрежение. Същинска бомба! „Те ми убиха моя Запъртък“, бе казал на Лавиолет. Начинът, по който пое върху себе си отговорността за смъртта на стареца, отразяваше недвусмислено цялостното му душевно състояние.

— Не ми отговори, Гантри. Защо Ямайка? Това, че на Ямайка не познаваш никого и че никога не си ходил там, според мен е напълно основателна причина изобщо да не стъпваш на острова.

Ямайка, защото Гантри смяташе, че врагът е забележително добре осведомен. Въпреки всички предпазни мерки — Зенаид ги бе Нарекла дори екстравагантни — врагът ги засече при слизането им на остров Рождество, като едновременно с това установи и самоличността на Макнълти. Досети се какво убежище може да предостави стареца на преследваните си приятели и незабавно заложи снайперисти на най-подходящото място. Врагът вероятно бе съставил списък на всички, които — било от приятелски чувства или от делови съображения — можеха да им помогнат. Следователно най-разумно беше да отбягват тези хора. Смъртта на Запъртъка им стигаше.

— А сега, Зенаид, мога ли най-любезно да те помоля да ме оставиш на мира?

Тя стана и тръгна да се поразтъпче, за да се разведри. Фактът, че бяха само двамата в самолет, предназначен за триста-четиристотин пътници, създаваше изключително усещане за нереалност. През илюминаторите нахлуваше ярка дневна светлина, макар часът да бе едва три сутринта по австралийско време. Летяха на изток.

Размени няколко думи със стюардесите, които очевидно изгаряха от желание да я поразпитат, но се въздържаха.

Зенаид се върна на мястото си. Умората, натрупана за две последователни безсънни нощи, я повали изведнъж и тя заспа, завита с две одеяла. За пръв път в живота си пътуваше в първа класа. Но за пръв път в живота си беше и…

Добре де, то първите пъти край нямат!

През целия престой в Папеете спа непробудно, като едва-едва си даде сметка, че се приземяват, а след това пак излитат.

— Портокалов сок?

Една стюардеса й се усмихваше. Зенаид потърси Гантри с очи, но той не беше на мястото си.

— Приятелят ви разговаря с първия пилот.

Изпи сока, отложи за по-късно предложеното й кафе и отиде в пилотската кабина. Гантри беше там, приклекнал между двамата пилоти, които засенчваше с могъщото си телосложение. При влизането й се обърна.

— Добре ли спа?

Беше дори избръснат.

— Къде сме?

— Виж сама.

Десетина километра под тях се очертаваше ивица суша.

— Панамският канал?

— И вдясно от него Колумбия — добави Гантри с присъщия си нехаен тон.

Наложило се бе здравата да се пазарят с персонала на контролната кула в Кингстън, изненадан и същевременно вбесен от неочакваната поява на „Дакота“-та, която не фигурираше в нито една полетна програма, но накрая все пак бяха кацнали.

— Сами ще се оправяме, така ли?

— Точно така — кимна той и й се усмихна.