Читаем Картел полностью

Не, по-скоро е станала катастрофа. В момента на излитането от Озаркс метеорологичните условия са били на пределната летателна норма и не е изключено самолетът да си е имал сериозни неприятности. Лодегър напрегна паметта си, ала напразно; тя съдържаше хиляди имена и цифри, но не и подробностите около подобни транспортни канали, по които всеки месец от Америка се изнасяха милиарди долари. Използуваните средства бяха напълно подходящи и сигурни: самолети от редовните линии — нерядко със съучастничеството на членове от персонала на авиокомпаниите — и преди всичко чартърни самолети. И внушителен контингент от Мравки-пътешественици, който включваше пилоти, вербувани измежду професионални наемници, всевъзможни авантюристи и ветерани от Виетнам, но съставляваше напълно самостоятелна организация спрямо онази, която се занимаваше с прането на парите. Разполагаше дори с контролна кула в самото сърце на джунглата, способна, да следи едновременно стотици самолети в полет. Граничен контрол се упражняваше главно на влизане в Съединените щати или в Канада и далеч по-малко на излизане.

Предвиждаше се с тези пари да се захранят близо шест хиляди шифровани сметки в почти всички краища на света. И именно той, Лодегър, отговаряше за този сектор от дейността на Мравките по начина, по който един държавен глава отговаря за дейността на дадено министерство или друга правителствена институция. Но нищо повече. Мравките-пътешественици се намираха под прекия контрол на човек на име Харисън Лад.

— Той е или вече там, или ще пристигне всеки момент — каза Милан. — Според обичайната практика е предвидена резервна писта за транзитните полети от Средния запад. В момента проверяват дали самолетът не я е използвал. Тя се намира в Южен Арканзас, на границата с Луизиана.

— Няма ли установена процедура за подаване на предупредителен сигнал в случай, че се използва някоя от резервните писти?

Имало, естествено, само че сигнализацията не се задействала. Не било изключено да е съществувала някаква уговорка между Мравката-пътешественик и наземния екип.

Ала на Милан не му се вярваше.

— Най-вероятно самолетът да се е разбил някъде: Лад вече е изпратил патрули. Теренът е доста труден.

Тъй като не можеше и дума да става да алармира местната полиция и да поиска официално издирване, Лад щеше да предприеме незабавно такова със собствени средства, които, между другото, бяха значителни — според Милан можел да разчита на двеста души и шест хеликоптера. Защото в случай, че самолетът се е разбил, съществуваше реалната опасност ловци или фермери да открият първи сред останките му двеста и петдесетте милиона долара. Това вече се бе случило веднъж, през 1986-а. Тогава една Мравка-пътешественик изчезна по трасето между Юта и Каймановите острови. Хората на Лад пристигнаха твърде късно на местопроизшествието, някъде насред Мохавската пустиня. Но все пак имаха късмет: туристите, претърсили останките на самолета, решили да си мълчат и чисто и просто да си поделят четиристотин и петдесет милиона долара. Екипът на Лад набързо ги накара да замлъкнат завинаги. Тримата мъже, трите жени и двете им коли бяха заровени в един и същ гроб с Мравките, загинали при катастрофата.

— В този случай или ще научим за катастрофата от телевизията и вестниците, или ще имаме пълно мълчание по въпроса, при което шансовете на Лад значително ще се увеличат.

— Дръжте ме в течение.

— Разбира се.