Читаем Картел полностью

Засега послушно отговаря на задаваните му въпроси. В един момент долавя не толкова погледа — все така невидим зад черните очила, — колкото изражението на непознатия си спътник. И мигновено го осенява интуицията, че той споделя презрението му към членовете на Картела и че ги използва така, както възнамерява да ги използува и самият той.

През този ден се заражда странно съучастничество между Ел Сикарио и Макартър. Което така и остава несподелено. И двамата проявяват предпазливост, граничеща с параноя. В действителност това е още една обща черта, още една причина, за да се разберат. Съвършено безмълвно.

Разпитът приключва. Съобщават на Макартър, че не са им се понравили нито неговите изисквания, нито начинът му да разполага със самия себе си. Какво, да не би случайно да си въобразява, че е свободен? Той е чисто и просто едно нищожно американско адвокатче, което може да бъде размазано като курешка. Иска да бъде размазан, така ли? Иска да види как ще пукнат жена му и дъщеря му? Достатъчен е един жест. Да внимава много и за себе си, и за курвенската си жена, и за курвенската си щерка! Тях няма да се задоволят да ги убият веднага — първо ще им доставят удоволствие.

Макартър не помръдва, изключително горд от факта, че успява да прикрие треперенето на пръстите си, стискащи чашата, макар вътрешно да се тресе от ужас. Хайде, от тях да мине този път, но да не си позволява вече такива волности. За този път става, разрешават му да се организира както е поискал — да си набере обикновена клиентела и да си създаде почтено прикритие. Но да знаеш, курешко нищожна, че отсега нататък ще бъдеш наблюдаван по-внимателно от когато и да било. Ясно ли ти е, курешко? Сега е моментът. Макартър на свой ред атакува. Предпазливо — о, безкрайно предпазливо! — и унизявайки се до такава степен, че му се повдига. Взема думата. За миг му се струва, че забелязва на устните на Ел Сикарио, застанал по-назад, на границата между сянката и нахлуващия през вратата на верандата поток светлина, да трепва едва доловима усмивка. Надявал се е на тази усмивка, признак на тяхното съучастничество. Обяснява колко много може да бъде подобрен използуваният понастоящем метод за пране на пари. Колкото до самите наркотици, за тях той не знае нищо и нищо не иска да знае. Наели са го да инжектира произхождащите от произволна търговия капитали в официалната финансова система. Точно в това отношение би искал и да направи някои предложения.

Говори сред гробно мълчание. Осъзнава, че залага на карта не само своя живот, но и живота на Лети и на дъщеря им.

Има някои идеи по новата организация, която биха могли да създадат. Нещо по-централизирано, по-функционално, не чак толкова разпиляно. Преход от занаятчийството към промишлеността, включително и за кокаиновия пазар, отбелязал небивал разцвет със своите двайсет милиона консуматори. Било той, било някой друг би трябвало да се нагърби с отговорността за общата концепция и ръководство. Необходимо е и е възможно създаването на почти съвършена система. Макартър дава примери, влиза в подробности. Гробното мълчание, което съпровожда думите му, в известен смисъл го окуражава. Прилага правилото, валидно в случаите, когато човек има насреща си неколцина слушатели, и си избира един от петимата, надарен, както му се струва, с по-силна индивидуалност. Обръща се почти единствено към него, стремейки се да проникне в тайната на черния поглед и на непроницаемото лице с метисовидни черти. Старае се все пак да не засегне мнителността на останалите четирима. Описва организацията, над чиято структура е умувал през последните няколко месеца и благодарение на която би било възможно изпирането не на някакви си стотици милиона долара, а на милиарди и милиарди, почти без ограничения. Изтъква предимствата, от гледна точка на сигурността, на всекидневния анализ на цифрите, на постоянния контрол. На печалбите в „чисти“ пари, които ще нараснат до фантастични стойности. На световното могъщество, което тези пари ще им позволят да постигнат.

Световно могъщество. Повтаря думите. Доразвива смисъла на понятието (и може би именно в този момент дълбоко в съзнанието му се оформя зародишът на идеята за Общия план, който ще разработи изцяло едва шест години по-късно).

Мълчание. Макартър също е млъкнал. Звън на парчета лед в чашите, кучешки лай в нощта. След което му се струва, че дочува рев на лъв. По-късно ще разбере, че не е сънувал, че наистина е бил лъв, че хасиендата притежава резерват за диви животни.

— Сикарио, изведи го.

Заповед, дадена на испански. Ел Сикарио го извежда, придружава го до някаква стая.

— Ще чакате тук.

За миг двамата се озовават лице в лице, после Убиеца се обръща и излиза. Минават часове. Един прислужник донася вечеря на Макартър, който се чувства буквално като човек, пледирал в защита на собствения си живот пред съдебен състав от вампири. Сега очаква присъдата.