Читаем Картел полностью

Към средата на следобеда Гантри изпрати на разузнаване един от ибаните, който тутакси заситни напред. Бяха отново в джунглата — толкова гъста, че трябваше да си проправят път с помощта на мачете. И като си помислиш, че американците и японците са намерили да се бият не другаде, а точно тук! Щура работа!

— Гантри, краката започват ужасно да ме болят.

— Не само твоите.

Все по-често си даваха почивка. Зенаид едва издържаше.

Буквално се задушаваха сред тази растителност. Да не говорим за змиите и преди всичко за насекомите, които бяха още по-страшни. Зенаид не можеше да си прости, че бе помъкнала гадната карабина, въпреки че отдавна не я носеше тя, а Гантри. Нямаше представа що за птица е въпросният Ийтън, чието име бе чула да се споменава, а и въобще не я интересуваше. Гантри очевидно смяташе, че Ийтън ще им е от полза. И това й стигаше. Вървяха, спираха, отново тръгваха, замаяни от умора. Понякога, прекрачвайки някой дънер, Зенаид бе почти убедена, че става въпрос за мумифициран труп на войник от 42-ра или 43-та година. На борда на джонката прочете невероятни истории за развивалите се по онова време събития. Тукашната джунгла бе погълнала и смляла цели батальони японци. Спомняше си още за…

— Привет — каза Гантри.

Зенаид вдигна глава и видя пред себе си най-грохналия японец на света с бамбуков шлем на главата и пушка в ръка.

Ха така! каза си тя. Точно това ни липсваше. Един оживял по чудо японски войник, който не знае, че войната е свършила и че неговият микадо и приятелчетата му в крайна сметка я спечелиха, произвеждайки електроника и анимационни филми. И сега ще ни убие, вземайки ни за морски пехотинци.

— Познахте ли ме? — попита Гантри.

— Да. И държа да ви уведомя, че от около два часа се влачите успоредно на южния път на плантацията ни. Но ваша си работа, щом толкова обичате разходките в джунглата.

Ийтън ви търсеше по на северозапад. Елате. Моят джип е точно на сто метра оттук.

Алфи Ийтън беше един от американците, изпитали нужда да се върнат на Гуадалканал и да се установят тук от носталгия по доброто старо време. Бе служил в същия онзи полк от Втора дивизия на морската пехота, който дебаркирал по тези места в първите дни на битката за острова. След уволнението си и ред екскурзии по други тихоокеански острови се върнал на Гуадалканал и се запознал с един австралиец, който въртял търговия с копра и търсел съдружник.

Австралиецът си заминал за Австралия; Алфи останал. Някъде тогава срещнал и Исороко Черешовия цвят, тоест Ока.

Ока също се сражавал на Гуадалканал по същото време, но в отряда „Кавагучи“ на Трети батальон. И той се върнал, но не толкова на поклонение, а защото се отегчавал в Япония като Ийтън в Щатите. Двамата минали по старите бойни пътеки, погребали няколко дузини забравени трупове и констатирали, че логично единият от тях е трябвало да убие другия, тъй като най-малко три пъти са се озовавали лице в лице от двете страни на огневата линия. След това станали съдружници и се заели да разработват плантацията. Която вървяла чудесно, благодаря. При последното преброяване се установило, че двамата имат общо двайсет и три законни деца, към седемдесет и пет внуци и едва четирийсет и девет правнуци. Вече не били много сигурни кой на кого е прадядо. Разбира се, че радиостанцията още работела; Гантри спокойно можел да се свърже с джонката. Да провери дали от бялата яхта в Хониара, Ронрони, Аола или някъде другаде на острова не са дебаркирали командоси?

Никакви проблеми…

Да. Шестима души в Хониара, четирима в Ронрони и други четирима в Тангараре, на западното крайбрежие.

— Сипете си още саке — подкани ги Алфи Ийтън. — В началото може да ви се стори отвратително, но после се свиква.

През 50-те години Ийтън и Ока започнали да приемат и други ветерани. Отначало от чисто приятелски подбуди. С времето обаче пристигащите на поклонение американци и японци ставали все повече. Идеята да отворят хотел в Хониара била на Ока. Колкото до Ийтън, той организирал посещенията с гид и публикуването на съответните рекламни известия в американската и японската преса. Хората, които идвали през последните години, били синове и дори внуци на войниците от 42-ра и 43-та. Или техни племенници. Като Гантри.

— Сипете си още саке. Хубаво е, нали? Получаваме го директно от Осака.

И единият, и другият имали солидно дялово участие в три хотела, в посреднически фирми за транзитни стоки на пристанището и летището, в производството на копра (но не и на кафе, нито на какао, което било почти изключително от ресора на меланезийците), плюс организираните пътешествия и още куп странични дейности, благодарение на което свързвали двата края по-скоро добре.

— Гантри, наистина ли искате да направите това?

— Да.