Читаем Експедиция Атлантида полностью

Тя влезе бързо в кабината, за да провери статуса на самолета. Няколко панела бяха повредени от куршуми, но все пак успя да намери информацията, от която се нуждаеше най-много. Автопилотът бе включен, намираха се на три хиляди и шестстотин метра височина при скорост 320 възела. Фактът, че не се движат по курс и не са стигнали летателна височина, би трябвало вече да е разтревожил Контрола на въздушния трафик, че нещо не е наред, както впрочем и липсата на комуникация. Ако самолетът не отговореше повече от няколко минути, Въздушните сили щяха да бъдат изпратени да ги пресрещнат. По дяволите!

Самолетът трябваше да бъде върнат на земята, преди военните да се намесят. Ако тя го приземеше в Равнсфйорд, в частно летище, тогава събитията на борда можеха да бъдат прикрити, да се каже, че всичко се е дължало на човешка грешка. Щяха да отложат пускането на смъртоносния вирус за по-късно.

Компютрите бяха изправни, а пистата в Равнсфйорд разполагаше с най-модерните навигационни средства; при авария самолетът би могъл да кацне безопасно без никаква човешка намеса.

Което бе късмет, защото на борда нямаше никой, който да е в състояние да пилотира огромната въздушна машина.

Внезапно плувнала в пот, Кари активира процесите за аварийно кацане.

Чейс мина покрай контейнерите и най-сетне стигна до Нина, която го чакаше до мотоциклета на Кари. Той я прегърна.

— Мили боже, ти си добре!

— Мислех, че си мъртъв! — разплака се Нина.

— Не и аз, скъпа, аз съм неуязвим! — Тя го разцелува. — О, виж ти… А това откъде ми дойде?

— Аз просто… Толкова се радвам, че те виждам! — Усмивката изчезна от лицето й. — Еди, слушай, някъде на самолета има…

— Вирус, знам. Някаква идея къде може да е?

— Не, но предполагам, че е закачен от външната страна. В горния склад няма нищо.

— Както и тук, както и на долната платформа.

— Тогава значи не остават много места за проверяване! Хайде! — Нина го изблъска към задната част на склада. — Ти проверяваш отляво, аз — отдясно.

Чейс видя няколко контейнера, но в тях нямаше нищо необикновено. Стигна до огромната врата на товарното и спря да провери уредите. Може би ако отвореше вратата — или дори ако я отместеше изцяло, щеше да задейства някаква аларма, някакви програми, които да принудят самолета да се приземи.

— Еди! — Той се огледа и видя Нина да маха с ръка като обезумяла. — Ела тук, намерих го!

Чейс забърза нататък. Нина стоеше до чифт стоманени тръби, които излизаха от последния контейнер и влизаха в задния люк.

— Тук! — каза тя. — Някаква идея как можем да възпрепятстваме пускането на вируса?

Той поклати глава.

— Обикновено, когато работя с експлозиви, взривявам цялата шибана сграда! — На предния панел на контейнера имаше катинар, но няколко удара с ръкохватката на пистолета му го разбиха.

— Мили боже! — възкликна Нина, когато погледна вътре. Онова, което Фрост й бе показал в биолабораторията, я бе накарало да очаква малки колбички с вируса; трите контейнера, които виждаше тук, приличаха повече на цистерни с нефт. — Какво ще правим сега?

— Изключи това нещо. — Чейс посочи към електрическата помпа в основата на едната цистерна. До нея имаше малко контролно табло. Един бутон щеше да отвори клапите, а другият — да изпомпа вируса през тръбите и да го разпръсне във въздуха.

— Ами ако има скрито взривно устройство?

— Защо да има? Те не са очаквали на борда да се появи враг! — Той се прицели в панела.

— Чакай, чакай! — извика Нина. — Не можеш просто да го простреляш! Ами ако стане късо съединение и цялото нещо се взриви?

Чейс я погледна.

— Бих могъл да го демонтирам, но нямаме време! — Той отново насочи оръжието си…

Самолетът се наклони, изваждайки и двамата от равновесие.

— По дяволите! — измърмори Чейс. — Това пък какво беше?

Нина поглед напред.

— Кари. Трябва да е в пилотската кабина! Какво прави?

— Завива — произнесе мрачно Чейс. — Връща ни обратно в Равнсфйорд.

— Но… тя не може да управлява тази машина!

— Не е нужно, компютърът ще направи всичко вместо нея. Виж. — Той извади швейцарския си военен нож и й го подаде. — Тук има отвертка, а също и ножица. Свали панела, а после срежи до една всяка жичка, която видиш!

— Аз съм археолог, а не електротехник! Какво се каниш да правиш?

— Ще се погрижа за скъпата ни приятелка. — Той стисна автомата си и се насочи напред.

Нина огледа ножа, опитвайки се да отвори остриетата.

— По дяволите! — Опита отново, но пак без успех. — Еди, почакай! — Той не я чу. Отчаяна, тя се затича след него.

Чейс стигна до помещението за екипажа и предпазливо надникна вътре. Вратата на пилотската кабина зееше отворена. Кари не се виждаше.

Той вдигна оръжието си и влезе. Двете тела продължаваха да лежат там, където бяха паднали.

Къде беше тя!

Не бе минала покрай него в склада, така че трябваше да е още в предния участък. Това означаваше, че се е качила по стъпалата до горната платформа, че се е скрила в пилотската кабина или че се намира в склада.

Той се придвижи до склада и спря — след което дръпна и отвори вратата, насочвайки пистолета си.

Празно.

Затвори и се облегна, готов да излети зад ъгъла и да се втурне по стъпалата.

Давай!