Читаем Експедиция Атлантида полностью

Нивото на светлината спадна рязко при хлопването на люка; шумът на двигателя намаля до глухо бучене. Чейс се огледа. Намираше се в място, което те кара да настръхнеш, високо не повече от метър и нещо, осветено от малки, но ярки крушки. По стените се виеха още кабели, които водеха нагоре към центъра на самолета.

Чейс се изправи и ги последва, като търсеше начин да влезе в товарните отделения.

Нина чу, че някой удря по вратата и забърза надолу към товарното.

Нямаше представа какво има в контейнерите — само това, че никой от тях не е свързан с корпуса на самолета. Като се държеше за обезопасителните ремъци, за да се движи изправена при рязкото излитане на самолета в небето, тя се насочи към задната му част.

Хлопането по вратата се усили. Тя не разполагаше с много време, а освен това имаше още два етажа, които да провери…

Чейс отвори друг люк и се оказа в предното, по-ниско товарно отделение. Долният етаж на самолета бе разделен на две от колесника и той предпочете да тръгне напред, вместо назад, с мисълта, че може да успее да стигне до пилотската кабина и да заплаши пилотите.

Ако вирусът се намираше отзад, той бе прецакан…

Товарното беше пълно, нямаше начин да се промъкне отстрани между алуминиевите контейнери, а между тях и тавана имаше едва трийсетина сантиметра разстояние. Изкатери се на най-близкия и запълзя напред по корем колкото може по-бързо.

Кари се промуши през вратата и влезе. Приклекна зад ремъците, вързани за бравата, след това започна да я оглежда, когато долови движение в отсрещния далечен край.

Тя изтри кръвта от долната си устна, взирайки се в тъмночервеното петно на кожата си за момент.

— О, Нина, искаше ми се да не го беше правила…

После вдигна пистолета и го изпразни след себе си.

В дъното на товарното имаше врата.

Чейс я отвори и откри товарен асансьор отдясно, а до него стълба за нагоре.

Изкачи се по нея. Тя го отведе до един склад, натъпкан от двете страни с дълги рафтове с отделения. Погледна етикетите върху тях — спешна екипировка от различен характер, — след което извади пистолета си и отвори вратата да погледне навън.

Никой не се виждаше. Беше близо до предната част на самолета. Помещението изглежда бе своего рода служебна зона, редица седалки на задната стена близо до една отворена врата, през която видя главния товарен отсек. В другия край се виждаше още една врата.

Това трябва да беше пилотската кабина.

Чейс излезе с насочен пистолет.

Какво трябваше да направи? Да намери Нина. Но Фрост каза, че вирусът ще бъде пуснат, когато самолетът достигне до необходимата височина, а Еърбъсът продължаваше да набира височина, което нямаше да трае дълго.

Той отиде с решителна крачка до пилотската кабина и я отвори. Вторият пилот се обърна, очевидно очаквайки да види някой от членовете на екипажа, след което излая нещо на пилота на норвежки.

Чейс видя оръжието и реагира така, както го бяха научили дългите години тренировка и опит. В тясното пространство на кабината пистолетът му изгърмя така, сякаш стреляше с топ. Куршумът отвори дупка в облегалката на пилотското кресло и мъжът заби лице в един от мониторите. По уредите плисна кръв.

Пилотът се свлече напред мъртъв и ръката му пусна лоста за управление. Самолетът се наклони на една страна, запращайки Чейс срещу стената. Той успя да запази равновесие и погледна нагоре. Вторият пилот търсеше оръжието си.

Пистолетът на Чейс изгърмя отново.

Двамата мъже от охраната, които се движеха в главното товарно, чуха първия изстрел и разбраха, че става нещо. Но когато вторият изстрел стигна до ушите им, хукнаха към пилотската кабина.

Нина се оказа прикована от един от контейнерите. Хвана се за един ремък и се оттласна нагоре.

Беше сигурна, че е чула изстрел точно преди самолетът да се наклони.

Много характерен изстрел.

— Еди… — прошепна тя; почти не смееше да повярва в тази възможност. Дали бе успял по някакъв начин да се качи на борда?

Самолетът отново се разтресе.

Ако бе на борда, той в момента създаваше както винаги неприятности на някого.

Чейс се провря между седалките на двамата мъртви мъже. Ултрамодерни системи бяха заменили традиционните тежки лостове за управление с много по-малки.

— За какво е това тъпо нещо, по дяволите? — измърмори той, обръщайки се реторично към пилота.

Успя да хване лоста и да го натисне на една страна. За негово огромно облекчение, наклонът на самолета започна да се изправя.

Отново го натисна — нямаше представа какво трябва да прави после. Не знаеше как се управлява самолет, още повече пък такова огромно чудовище като този Еърбъс.

— Мамка му! — Той погледна отчаяно към контролното табло. Единственото нещо, което можеше да идентифицира, бе неестественият хоризонт, който показваше, че самолетът все още е под наклон и се накланя още по-стръмно, отколкото му се харесваше.

Къде, по дяволите, беше автопилотът?