Тейлър взе гащетата на Мърсър, които бяха паднали в калта, и ги уви около врата му; после Броуди го завлече в плитчините, за да го охлади. Мърсър лежеше във водата и се взираше нагоре към Броуди, който отвърна на погледа му.

Замъкнаха Мърсър обратно на брега и Броуди клекна до него.

— Добре, Кайл, ето как стоят нещата. Слушай внимателно. С Маги ще направим двучасов преход по тази пътека. Някъде в джунглата има писта. Идва самолет, който ще ни откара на някое по-приятно място от това. Добре си дошъл да ни последваш — но само ако не изоставаш. Ако не искаш да дойдеш, ще те оставим тук вързан за следващия крокодил, който мине по брега. Изобщо не те поднасям. Говоря съвсем сериозно. И ако решиш да дойдеш и си влачиш гъза, ще те оставим и ще те вържем за маймуни, които да ти отхапят топките. А ти нямаш бельо, нали така? Колкото до пумите и леопардите, имай предвид, че са застрашени видове, но не колкото теб. И накрая, питоните. Гледал ли си онези научнопопулярни филмчета, в които питонът, или боата, както там се казва, бавно се увива около врата ти…

— Скот. Той разбира. Всички разбираме. — Тейлър също клекна до Мърсър. — Идваш ли с нас, или оставаш тук? Кимни или поклати глава.

Мърсър продължаваше да се взира в тях.

— Не се опитвам да рекламирам стоката си, Кайл, но последният ти и единствен шанс да си отмъстиш на Уорли е да дойдеш с нас — каза Броуди. — Имаш буквално пет секунди да решиш. Закъснявам. Едно… две… три… четири… четири и половина…

Мърсър кимна.

— Добър избор, капитане.

Тейлър извади ножа си и сряза въжето около глезените му, като остави ръцете вързани зад гърба му.

Броуди и Тейлър го вдигнаха на крака.

— Ще ти оставя устата запушена — каза Броуди. — Но ако стъпваш по-живо, ще махна кърпата, когато намерим пистата. Разбра ли?

Мърсър кимна.

— Ще ти оставя хубавите кубинки, а аз ще вървя по чорапи. Но това може да се промени много бързо, ако си мъкнеш задника и решим да те оставим тук. Разбра ли?

Мърсър отново кимна.

— Добре. Значи се разбрахме — никакви преструвки и единствено подчинение. Симулирането, за което по военния закон могат да ти дадат до шест месеца затвор, тук се наказва със смърт. Схвана ли?

Мърсър кимна, но Броуди не видя поражение в очите му — а огън. Омраза. Непокорство. Броуди се надяваше капитан Мърсър да получи поне доживотна присъда, защото ако някога излезеше на свобода, Скот Броуди и Маги Тейлър щяха да влязат наред с Брендан Уорли в списъка му на онези, които трябва да бъдат задължително убити.

— Добре. Аз водя, Кайл върви по средата, а Маги е отзад.

Той се обърна към тясната пътека, извади пистолета на Мърсър и навлезе в джунглата. Следваща спирка — писта на наркотрафиканти, където ги очакваше несигурна среща със съдбата. Нима можеше да стане по-добре от това? Да. Но не днес.

47.

Теренът се надигаше от реката, а пътеката беше толкова тясна, че почти не съществуваше. Все пак беше по-добре, отколкото да режат храсти и лиани, което можеше да им отнеме часове. Броуди си погледна часовника. Ако пътеката приближаваше пистата, може би щяха да закъснеят само с половин час за срещата.

Включи сателитния телефон и той даде звуков сигнал, че батерията му умира. Ако хората издаваха подобни звуци преди смъртта, Броуди също щеше да бибипка. Погледна координатите и се опита да ги свери с тези на пистата, но му трябваше още едно засичане на положението им, за да определи накъде да върви. Изключи телефона. Надяваше се, че в батерията е останала достатъчно енергия, за да засече координатите още веднъж по пътя и да получи обаждането от пилота на самолета. Ако изобщо имаше самолет.

Джунглата беше по-тиха, отколкото бе очаквал, но от време на време се чуваха крясъци на маймуни и на птици. Влажността сигурно беше над сто процента, ако подобно нещо беше възможно, и навсякъде се носеше миризма на гниеща растителност и влажна почва. Броуди си проправяше път през паяжини с паяци колкото орехи. Във Виетнам сигурно беше било нещо подобно. Ирак също не беше курорт и Броуди беше сигурен, че в Афганистан е гадно. Съединените щати би трябвало да обявят война на Бермудите.

Погледна назад към Мърсър и Тейлър. Мърсър като че ли изпълняваше своята част от уговорката, но Тейлър изоставаше. Броуди започваше да усеща разликата между ходене с обувки и ходене по чорапи. Запита се как пемоните вървят боси по този терен. Подобно на всеки пехотинец, Броуди знаеше, че силата на ума е по-важна от силата на краката. Продължавай напред. Мисли си за прохладни басейни и горещи мацки, както им казваха на ученията. Ироничното беше, че Мърсър изглеждаше добре, защото беше нагълтал доста вода. Броуди се надяваше Мърсър да не се посере по време на полета.