Читаем Дезертьорът полностью

Последва ново мълчание.

— Сигурен ли си? — попита Домброски.

— Каза ми го Мърсър, който е бил част от операцията.

— По дяволите.

— А полковник Брендан Уорли е играл голяма роля в нея.

— Мамка му.

— И не иска капитан Мърсър да бъде върнат на американска земя и да свидетелства за операция „Флагстаф“. Но можем да обсъдим това по по-сигурна връзка. Или лице в лице.

— Добре… И как успяхте да спипате Мърсър?

Броуди осъзна, че Уорли изобщо не е казал на Домброски за обаждането, което беше получил от самия Кайл Мърсър — когато Броуди и Тейлър бяха негови пленници. Това означаваше, че Уорли е предположил, че Броуди и Тейлър ще свършат като приятеля му Тед Хагърти. Логично предположение.

— Уорли не ти ли каза, че двамата с Тейлър бяхме заловени от хората на Мърсър?

— Какво?!

— И Мърсър използва сателитния ни телефон, за да се обади на Уорли и ни накара да говорим с него.

— Да не си…?

— Не. Съвсем съм сериозен. И бесен.

Отново последва мълчание.

— Това е за друг път — каза Домброски. После се сети за нещо. — Наредих и на двама ви да не се излагате на риск и да не търсите лагера на Мърсър.

— Да. Просто излязохме да разузнаем реката и случайно попаднахме на…

— И защо госпожица Тейлър е звъняла на линията ми за съобщения, а не на мобилния ми?

— Ами… ако трябва да съм честен, полковник, не се подчинихме на заповедта да не търсим лагера на Мърсър, затова казах на госпожица Тейлър да използва линията за съобщения.

— Честно казано, не съм сигурен как да реагирам на това.

— Можеш да кажеш: „Всичко е добре, щом завършва добре“.

— Никога не бих казал подобно нещо. Къде е приятелката на Мърсър?

— В Каракас. Духнала е. И е духала.

— Добре. Какво е състоянието на задържания?

— Много нещастно.

— Питам за физическото му състояние.

— Ще живее. Докато Уорли не се докопа до него. Не искаме капитан Мърсър да умре по пътя.

— Разбирам какво имаш предвид. А вие с госпожица Тейлър как сте? Готови ли сте за танц?

— Може би за някой по-бавен. Но ще се оправим.

— Подредиха ли ви в лагера?

— Колкото в онези учебни лагери за военнопленници.

— А… злоупотребиха ли с госпожица Тейлър?

— Смятаха да го направят.

— Добре… Какъв всъщност е този лагер?

— Свързан е с желанието на Кайл Мърсър да си върне за двете години талибански ад. С това, че Уорли го е привлякъл във „Флагстаф“ и после го е прецакал. Мърсър обучава партизани, които да подронят американските интереси във Венецуела.

— Значи капитан Мърсър е и предател.

— Капитан Мърсър заслужава да бъде чут в съда.

— Добре… Значи сте ми дали координати, когато сте оставили съобщението сутринта. Колко близко са те до лагера?

— Доста. Разузнавателните дронове могат да открият лагера на няколко километра югоизточно от координатите.

— Добре. Ще предам това нататък.

— Последната заповед на Мърсър към хората му беше да разтурят лагера и да се преместят. Така че онзи, който получи задачата, трябва да действа бързо. И да има предвид, че в лагера има цивилни. Местни работници и медицински сестри, лекуващи носталгия.

— Разбирам. Добре, колко близо сте до мястото за среща?

— Може би половин час път по реката и още два през джунглата.

— И знаете ли къде отивате?

— Ще го измислим. Ще ти дам координатите на пистата.

— Добре… но Уорли ги има.

— Точно затова ти ги давам.

Домброски не коментира, а каза само:

— Записвам.

Броуди му каза координатите по памет и добави:

— Ако изтеглянето се забави или компрометира по някакъв друг начин, погрижи се да изпратят някой за нас.

— Разбрано.

— Питай за Луис — обади се Тейлър.

Броуди кимна.

— Шофьорът ни Луис от Каракас обади ли се?

— Нарече ме генерал. Твоя ли беше идеята?

— Не, сър. Езиков проблем. Той добре ли е?

— Заедно със семейството си е в център на имиграционните власти. Вие с госпожица Тейлър можете да гарантирате за него, когато се върнете.

— Чудесно. Добре, има и още неща за обсъждане, но батерията пада.

— Колко пъти чувам това?

— Това не е моят сателитен телефон.

— Обади ми се от пистата.

— Ще опитам.

— Или от въздуха, както трябваше да направиш по-рано.

— Добре.

— Отлична работа. Ще уведомя генерал Хакет.

— Някой ден благодарение на мен и госпожица Тейлър ще седиш на неговото бюро.

— Някой ден благодарение на теб, Броуди, ще седя на бюрото до твоето.

— За мен ще бъде удоволствие.

— Но не и за мен. Успех.

Броуди изключи телефона.

— Правилно ли разбрах, че Уорли изобщо не е казал на Домброски, че сме били заловени и държани в лагера на Мърсър? — попита Тейлър.

— Сигурно просто е забравил.

— Щял е да ни остави да умрем. Или по-лошо.

— Мисля, че целта на Уорли е била да определи местоположението на Кемп Тъмбстоун и да го затрие от лицето на земята заедно с Мърсър.

— И с нас.

— Мощните експлозиви решават проблемите. Ако Домброски беше научил, че сме в лагера, а може би дори и ако не бяхме там, щеше да настоява за рейд на Делта Форс и за залавянето на Мърсър жив — обясни Броуди. — Именно затова Уорли изобщо не е споменал за телефонния разговор.

Тейлър кимна.

— И сега Уорли изпраща самолет, който да спаси нас и Мърсър.

— След като тайната вече излезе наяве и Домброски я знае, Уорли няма избор.

— Но ние имаме. Не е необходимо да отиваме на онази среща.