— Дойдох да поговорим за онова, което се случи, когато бях на четиринайсет.

— Майчице! Значи посещението ви няма да е кратко — казва Уил. — За ужасните ти лъжи ли ще говорим, или за пискливите ти скандали? Все още са живи в съзнанието ми.

— Не, ще говорим за изнасилването ми от теб — се чувам да казвам.

И всичко изведнъж спира. Никой от нас не помръдва, дори не диша. Думата „изнасилване“ отеква из стаята, подскача по клончетата на тапетите и орнаментите във формата на пастирки по тавана.

Кръвта се отича от лицето на Уил, после отново нахлува и той се надига от мястото си в знак на протест.

— Изнасилване? — извиква, сякаш чува тази дума за пръв път в живота си. — Какви ги говориш? Това е абсурд.

Осъзнава, че крещи и отново сяда на мястото си.

— Ох, Ема, ти наистина не си добре, нали? — казва той, възвърнал контрола си.

Поглеждам го и той отвръща на погледа ми. Провокира ме да повторя обвинението си.

— Ти ме изнасили, Уил. Качи ме в колата си, докато се прибирах от училище. Спа с мен и ми каза, че аз съм те предизвикала. Че съм те съблазнила. Но аз бях дете, Уил.

— Да бе, дете — изсумтява той. Това е грешка от негова страна и виждам как Кейт е готова да скочи.

— Точно така, дете — казвам по-силно. — Бях само на четиринайсет години.

— Я се успокой, ако обичаш — казва той. — И двамата знаем колко неприятности създаваше по онова време. И както се вижда, продължаваш. Жал ми е за теб, но ако ще разправяш такива небивалици, ще бъда принуден да действам.

— Аз ще действам — казвам, защото наистина действам. Сега, когато той е пред мен, разбирам на мига какво трябва да направя. — Ще отида в полицията.

— И там ще бъде твоята дума, думата на нестабилна жена с ментални проблеми, срещу моята — казва Уил и гласът му реже като нож. — Може би ще размислиш?

— Не — отвръщам аз. — Време е да разкажа всичко.

Той се обръща към Кейт и я поглежда като възрастен, загрижен за трудно дете.

— Не знам какво ви е наговорила тя, Кейт, но всичко е лъжа — казва той и се усмихва съчувствено. — Тя има психически отклонения, знаете ли за тях? Майка й трябваше да я изпрати да живее с баба си и дядо си, защото направи много грешки с живота си.

— Струва ми се, че вие сте били грешката в живота й, Уил — казва Кейт. — Тя е била дете на вашата приятелка. Доверявала ви се е като на баща.

Ще ми се да я прегърна.

Уил моментално забравя за чаровната офанзива.

— Глупости! Пълни глупости — казва той и сваля крак от другия толкова бързо, че разклаща чашата с кафе пред себе си. — Вижте, не исках да го казвам, но вашата приятелка не беше невинно агънце, за каквото се представя. Имаше доста по-голям любовник в Брайтън. Тя самата ми каза. Било част от ролята й на Лолита. Направо си го просеше.

Кейт кима на себе си. Мисля, че чу онова, за което бе дошла. И ми вярва. Моят ангел отмъстител.

— Да правиш секс с четиринайсетгодишно момиче със или без негово съгласие е престъпление. Но аз съм сигурна, че човек с вашето образование го знае отлично — казва тя и той млъква. — Ема е родила дете, Уил. Родила е от вас — добавя тя.

Думите излизат така бързо, че прозвучават като шамар в лицето му.

— Никакво дете не е имало. Нали живеех с нея и майка й. Нямаше дете. Още лъжи — казва той, но нервите му явно го предават. — Лъжи — казва още веднъж, сякаш няма достатъчно думи, за това повтаря едни и същи. Сега изглежда някак по-дребен на големия диван с тези нелепи жълти чорапи.

— Грешите. Не сте преценили правилно — додава той.

— Аз също не те прецених правилно, както и Джуд — казвам аз. — Но сега знам кой си. Не искам да слушам повече смешните ти оправдания. Ще трябва да ги кажеш в полицията.

Кейт ме хваща за ръката и двете тръгваме към вратата, докато Уил говори на гърбовете ни за законни и незаконни действия.

Седемдесета глава

29 април 2012 г., неделя

Кейт

Кейт и Ема изминаха първата половина от пътя до Лондон в пълно мълчание. Най-после Кейт проговори.

— Добре ли си?

— Да — отвърна Ема. — А ти?

— Да, но съм възмутена. Какво животно само!

— Майка ми няма да се съгласи с теб. Тя не ми повярва, когато й казах. За нея слънцето още изгрява по заповед на Уил. Иска ми се да беше дошла с нас. Да го чуе. Да види истинския Уил.

— Наистина ли си решила да отидеш в полицията, Ема? — попита Кейт и в гласа й се прокрадна тревога. — Проблемът е, че няма доказателства за случилото се. Аз вярвам в теб, но той е прав. Ще бъде твоята дума срещу неговата. Може да стане кошмарно.

— Имаше бебе — сви рамене Ема. — Трябва да могат да докажат, че е негово.

Кейт остави Ема на ъгъла на нейната улица.

— Пол сигурно се е върнал от университета — каза Ема. — Не искам да му обяснявам за теб и изобщо… Поне засега. Благодаря ти, Кейт. Благодаря ти, че дойде с мен.

Кейт стисна ръката й.

— Беше толкова смела днес, Ема. Но ми се ще да обмислиш внимателно следващата си стъпка. Обади ми се, ако ти трябва помощ.