Тя стана и въздъхна в себе си, доволна, че всичко бе минало добре. Тери заобиколи бюрото си и я прегърна дружески. Кейт се изчерви от неочаквания жест. Обикновено Тери не демонстрираше чувствата си, шефовете бяха изтрили от характера му тази черта преди много години, но днес явно беше развълнуван не по-малко от нея. Тя се замоли криминалният хроникьор да не е видял прегръдката. Щеше да го раздуе из целия офис. Но после си спомни, че той и неговите раздувки вече ги няма и за пръв път бе готова да си признае, че й липсва. Знаеше какво щеше да каже той, ако беше тук: „Сваляш шефа? Защото си решила, че е време за повишение на заплатата?“.

„Да, това ще ми я качи поне с два процента. Трябва и ти да опиташ някога“, каза тя на празния стол срещу себе си.

Трийсет и седма глава

10 април 2012 г., вторник

Анжела

Когато видя колата на Кейт Уотър да спира пред тях, я побиха студени тръпки. Застанала нащрек в напрегнато очакване, Анжела чу двигателя, преди да види автомобила.

„Божичко, новината е лоша. Бебето е на друга жена. Ако не беше лоша новина, нямаше да дойде дотук“, си каза тя, долепи чело до прозореца и загледана в приближаващата по алеята репортерка, зачака да я забележи. Гостенката най-после вдигна глава и тя видя как лицето й се промени. Кейт се усмихна и й махна с ръка.

— Алис ли е? Тя ли е? — извика през прозореца Анжела.

Но двойното стъкло спря вика й. Тя изтича до вратата и я отвори със замах.

— Алис ли е? — изписка тя и Кейт я поведе обратно към коридора.

— Ела, Анжела, седни — каза тя.

Изглеждаше нервна, но не беше тъжна. Какво означаваше това? Анжела се опита да прочете новината по лицето й, но не успя да фокусира сетивата си. Мимоходом забеляза, че в къщата влизат и други хора — младото момче и симпатичния фотограф от Хауард стрийт. Той стисна ръката й и каза нещо, но тя не го чу. Той и Кейт я поведоха към хола и я оставиха да седне на дивана. Стори й се, че мина ужасно много време, преди Кейт да седне до нея и да вземе ръката й.

„Новината не е добра“, помисли си отново тя.

— Анжела — започна тихо Кейт, — имаме новини за теб. Исках да дойда и да ти ги кажа очи в очи.

Анжела зачака. Не можеше да говори, но мозъкът й крещеше „Хайде, кажи!“.

Кейт осъзна, че Мик прави снимка на Анжела и се отдръпна леко от нея.

— Полицията има резултат от ДНК теста. Не са го съобщили официално, но ми казаха, че има съвпадение.

— Алис — каза само с дъх Анжела. — Това е Алис.

Вече не чуваше какво й говори Кейт. В главата й имаше място само за Алис — нейното дете. „Открих я.“

Кейт хвана отново ръката й и тя усети, че и двете треперят с еднаква сила.

— Толкова се радвам за теб, Анжела — каза тя и двете жени се вгледаха една в друга.

Анжела можеше да остане така цял ден, но Мик каза:

— Би ли погледнала към мен, скъпа?

Тя обърна лице към фотоапарата му, без да знае да се смее ли, или да заплаче.

Кейт стана, за да му даде възможност да направи снимките си и се премести на облегалката на един от фотьойлите.

Джо стоеше до вратата. Продължаваше да се взира в Анжела. Изведнъж рязко отвърна поглед, сякаш не можеше да понесе погледа й.

Мик свали фотоапарата и Кейт се върна на дивана.

— Трябва да се обадиш на разследващия, Анжела — продължи тя. — Той ти е казал, че резултатите ще бъдат готови днес, нали? Тогава можеш да му се обадиш и да попиташ. Той трябва да ти каже.

Гласът й звучеше разтревожено и Анжела се запита дали й казва всичко.

— Има ли някакъв проблем? — попита предпазливо.

Кейт се загледа в ръцете си.

— Работата е там, че получих информацията неофициално. Трябва да имам потвърждение от официален източник, преди да напиша статията. Разбираш ли ме?

Анжела кимна. Не беше съвсем сигурна, но искаше да помогне на репортерката. Нали тя бе открила нейната Алис?

— Какво искаш да кажа на детектив Синклер?

Кейт й написа на хартия въпросите, които трябваше да зададе с уговорката, че трябва да настоява, ако Синклер откаже да й отговори.

— Ти имаш право да знаеш. Ти си майка на Алис и си чакала достатъчно дълго.

Анжела взе телефона и набра номера на директната линия, която й дадоха. Детективът отговори на секундата и Анжела се постара да изиграе добре ролята си.

— Здравейте, детектив Синклер. Обажда се Анжела Ървинг.

— Здравейте, госпожо Ървинг. С какво мога да ви помогна? — попита делово той.

— Извинете ме за безпокойството, но ми казахте, че ще имате резултатите днес. Аз… не съм на себе си от притеснение. Чакам.

— Разбирам, че за вас е много трудно — смекчи тона детектив Синклер, — но аз също чакам да оформят резултатите официално.

— И кога ще стане това?

— Надявам се да е утре — отвърна той.

— Не мисля, че ще издържа до утре, детектив Синклер, чакането ме побърква — каза тя. — То продължи прекалено дълго.

Кейт й посочи следващия въпрос в списъка.

— Знаете ли какво показват тестовете? — попита послушно Анжела.

Синклер се поколеба.