Читаем Червеният кръг полностью

— Странен човек — каза той. — Необикновен човек в много отношения. Той е бил член на банда, измамвала френски банки. Предполагам, че това не ви е известно? Неговият адвокат дойде да говори с мен днес. Изглежда, че някоя си мисис Марл се е явила да предяви претенции за имуществото му и е разказала цялата история. Той и някой си Лайтмън натрупали цяло състояние във Франция, преди да бъдат заловени. Марл щял да бъде пратен на гилотината, само че станал свидетел на обвинението. Лайтмън, предполагам, е паднал под ножа.

— Какъв очарователен човек трябва да е бил мистър Марл! — възкликна мистър Фройънт иронично.

Дребният адвокат се усмихна.

— Какви очарователни хора сме всички ние, когато се разкрие животът ни! — каза той. Този завоалиран намек обаче не се хареса на мистър Фройънт, защото той се хвалеше, че животът му е открита книга. Би могъл да добави: като банковата му книжка.

Значи Брабазон беше пласьор на откраднати банкноти, а Марл — осъден убиец! Мистър Фройънт се учуди как Марл е успял да избяга от затвора, който сигурно е бил строг, и вътрешно се радваше, че деловите му отношения с покойника не бяха завършили чак толкова катастрофално.

Той се облече и отиде да вечеря в клуба си. Когато колата му навлезе в Пел Мел, една улична лампа освети залепен афиш, който му напомни неприятния факт, че тази вечер е с петдесет хиляди лири стерлинги по-беден, отколкото беше сутринта.

— Десет хиляди награда! — промърмори той. — Ами! Кой би издал съучастниците си? Предполагам, че Брабазон не би посмял.

Но той не познаваше Брабазон.

Мистър Брабазон седеше в студената стая на горния етаж на къщата при реката и бавно преглъщаше голямо парче хляб със сирене. Беше още в същия фрак, с който го завари предупреждението, и изглеждаше комично в модните си, но вече зацапани и прашни дрехи. От мръсотията в къщата бялата му риза беше посивяла, яката липсваше, а наболата му брада само допълваше общия небрежен вид.

След като приключи със закуската, мистър Брабазон отвори внимателно прозореца и изхвърли остатъците от хляба, после повдигна капака на пода и се спусна по стълбата към голямата кухня в задната част на къщата. Нямаше сапун, нито кърпа, но реши да опита да се измие с помощта на една от двете носни кърпички, които беше взел със себе си в бързината. Като изключим дрехите върху самия него — палто и мека филцова шапка, нахлузени преди бягството, той беше съвсем неподготвен за подобно неочаквано приключение.

Продуктите, донесени от тайнствения човек през нощта след настаняването му в скривалището, бяха почти на привършване (беше прекарал 24 часа без храна, но в страха си го осъзна, едва когато непознатият донесе кошницата с провизиите). Нервите му бяха опънати до крайност. Седмицата, прекарана в тази дупка далече от света, и съзнанието, че полицията го търси, че му предстои да излежи дълга присъда след като го заловят, бяха заличили обичайното невъзмутимо изражение от лицето му.

Докато детективът оглеждаше къщата, той се беше свил зад вратата на вътрешната стаичка, която водеше към тавана. Споменът за това посещение на Дерик Йейл го изгаряше като кошмар.

Мистър Брабазон се настани в един стар стол, намерен някъде из къщата, и се приготви да прекара в него следващата нощ. Човекът, който го предупреди да избяга, трябваше да дойде всеки момент и да донесе още храна. Беше задрямал, когато до ушите му достигна шум от вкарване на ключ в ключалката и подскочи. Приближи се на пръсти до капака на пода, повдигна го и чу грубия глас на непознатия:

— Слез долу!

Той се подчини.

Предишният разговор се състоя в коридора, където мракът беше по-гъст от всякъде другаде в къщата. Постепенно очите му свикнаха с тъмнината и той се спусна успешно по несигурните стълби.

— Остани където си! — каза гласът. — Донесох ти храна и дрехи. В чантата ще намериш всичко необходимо. Избръсни се и си придай приличен вид.

— Къде трябва да отида? — попита Брабазон.

— Наел съм ти каюта в парахода, заминаващ утре от кея Виктория за Нова Зеландия. В чантата ще намериш паспорт и билет. А сега слушай. Обръсни си мустаците или по-скоро онова, което е останало от тях. Също и веждите. Това са най-характерните черти на лицето ти.

Мистър Брабазон се питаше дали човекът го беше виждал някога. Прекара механично пръсти по рошавите си вежди и мислено се съгласи с тайнствения посетител.

— Не съм ти донесъл пари — продължи гласът — Имаш шейсетте хиляди, които отмъкна от Марл. Фалшифицирайки името върху чека, ти закри сметката му в банката, спокоен, че аз ще се оправя с него — както и стана.

— Кой си ти? — попита мистър Брабазон.

— Аз съм Червеният кръг — беше отговорът. — Ние вече сме се срещали.

— О, разбира се — промърмори Брабазон. — Имам чувството, че ще полудея тук. Кога мога да се махна?

— Още утре. Изчакай да се стъмни. Корабът заминава на другия ден сутринта, но ти можеш да се качиш на борда утре вечер.

— Но те ще наблюдават кораба — проплака Брабазон. — Не мислите ли, че е твърде рисковано?