Читаем Червеният кръг полностью

Мистър Барнет не каза нищо. Той седеше облегнат на стола си и опипваше брадата си с разсеян поглед.

— Голяма сума ли беше? — попита той.

— Шейсет и две хиляди — отговори момичето.

— И са в къщата му? — Лицето на Барнет поруменя от вълнение. — Шейсет и две хиляди! Чу ли, Мили? И тази вечер ще вечеряте с него? — изрече Флъш Барнет бавно и многозначително. — Е, какво ще кажете?

Талия срещна погледа му, без да трепне.

— Какво да кажа?

— Това е възможност, която се явява веднъж в живота — каза той с пресипнал от вълнение глас. — Вие ще отидете в къщата. Няма да бъде трудно да оплетете стареца, нали, Талия?

Тя мълчеше.

— Аз познавам мястото — каза Флъш Барнет, — една от ония чудати малки къщи в Кенсингтън, чието поддържане струва цяло състояние. Марисбърг плейс, Бейзуотър роуд.

— Аз зная много добре адреса — каза момичето.

— Той държи трима слуги — каза Флъш Барнет, — но обикновено са навън всяка вечер, когато се случи господарят им да се забавлява с приятелка. Разбирате ли ме?

— Но аз няма да гостувам в къщата му — възрази момичето.

— Какво му струва една малка вечеря след представлението? — запита Барнет. — Да речем, че ви покани и вие приемете. Когато отидете в къщата му, там няма да има слуги. Мога да ви се закълна. Аз съм проучил Марл.

— Какво очаквате от мен? Да го ограбя? — запита Талия. — Да пъхна пистолет под носа му и да кажа: „Давайте парите“?

— Не бъдете глупава — каза мистър Барнет, престанал изведнъж да се преструва на галантен джентълмен. — Трябва само да вечеряте и да си тръгнете. Забавлявайте го, разсмивайте го. Не се плашете, защото аз ще бъда в къщата скоро преди вас, а пък ако има неприятности, ще бъда налице.

Момичето си играеше с чаената лъжичка, вперило очи в покривката на масата.

— Ами ако не освободи слугите си?

— Можете да разчитате на това — прекъсна я мистър Барнет. — Ей богу! Никога не е имало такава чудесна възможност! Съгласна ли сте?

Талия поклати глава.

— Тази работа не е по силите ми. Може би сте прав и вероятно ще си имам неприятности, ала ми се струва, че по ме бива за кражби на дребно.

— Ами! — възкликна Барнет ядосан. — Вие сте луда! Сега е време за голям урожай, мила. Вие сте известна в полицията. И вие като мен сте в центъра на вниманието. Ще свършите ли тази работа?

Тя отново сведе очи към покривката на масата и си заигра нервно с лъжичката.

— Добре — каза, повдигайки внезапно рамене. — Ако ще се давя, по-добре в дълбока вода да се давя.

— Или заради хубав пай от шейсет хиляди вместо някакви си мизерни двеста, а? — подхвърли Барнет весело и даде знак на келнера.

Талия излезе от ресторанта и тръгна към къщи. Трябваше да мине покрай банката, но не бива да взема такси, помисли си тя, докато не напусне квартала, където проницателните очи на мистър Брабазон може да забележат нейното разточителство. Точно когато се вля в потока пешеходци, изпълнили Риджънт стрийт, усети докосване по ръката си и се обърна.

До нея крачеше някакъв млад мъж, хубавец със сериозно лице, който не се усмихваше подкупващо като други, които я побутваха за ръката по Риджънт стрийт, нито запита в същата посока ли отива като него.

— Талия!

Тя се обърна бързо, като чу гласа му, и за секунда загуби самообладание.

— Мистър Бирдмор? — запъна се тя.

Лицето на Джим беше зачервено, явно беше смутен.

— Исках само да ви поговоря за малко. Една седмица чаках да ми се удаде такъв случай — изрече той бързо.

— Значи сте знаели, че съм у Брабазон… кой ви каза?

Той се поколеба, преди да отговори:

— Инспектор Пар — но като видя как устните на момичето се изкривиха от усмивка, продължи: — Всъщност старият Пар не е лош човек. Той никога оттогава не е казвал лоша дума за вас, Талия.

— Оттогава! — повтори тя. — Но това има ли значение? А сега, мистър Бирдмор, трябва да си вървя. Имам много важен ангажимент.

Но Джек държеше здраво ръката й.

— Талия, няма ли да ми кажеш защо постъпи така? — запита той тихо. — Кой стои зад теб?

Тя се засмя.

— Има причина да бъдеш в такава необикновена компания — продължи Джек.

— Каква необикновена компания? — попита Талия.

— Ти току-що излезе от един ресторант — каза той. — Беше там с един човек на име Флъш Барнет, известен мошеник, лежал в затвора. Жената с теб беше Мили Макрой, негова съучастница, свързана с обира на Дарлингтънската кооперация и също лежала в затвора. Понастоящем работи в банката на Брабазон.

— Е? — запита момичето.

— Нима не знаещ що за хора са те? — настояваше Джек.

— А ти отде ги познаваш? — попита тя спокойно.

— Греша ли в предположението си, че не си бил сам в твоето… наблюдение? Не беше ли с теб възхитителният мистър Пар? Виждам, че казвам истината. Та вие самият, мистър Бирдмор, сте почти полицай.

Джек беше смаян.

— Знаеш ли, че дълг на мистър Пар е да осведоми твоя работодател с какви хора се събираш? — попита той. — За бога, Талия, погледни трезво на положението си.

Но тя се засмя.