Читаем Червеният кръг полностью

— Много се бавиш, Дръмънд — промърмори мис Макрой. — Знаеш, че не трябва да караш приятеля ми да чака. Той не обича това.

— Ще потърпи — каза Талия. — Аз не тичам по разписание, когато се касае за мъже.

И закрачи до Мили. Двете вървяха стотина метра по оживената улица, преди да свърнат в Рийдър стрийт.

Ресторантите по Рийдър стрийт бяха приели названия, целящи да напомнят за веселостта и епикурейските чудесии на Париж. „Мулен гри“ беше малко, продълговато заведение, което с помощта на много огледала и варак бе успяло да създаде атмосфера на претрупан блясък.

Масите бяха готови за вечеря, но на тях нямаше никого, защото имаше още два часа до вечерята, а на собственика на „Мулен гри“ такава традиция като следобедния чай беше неизвестна. Изкачиха се по тясна стълба до друга столова на първия етаж и един мъж, седнал на една от масите, стана пъргаво да ги посрещне. Той беше пригладен, чернокос млад човек, намазаната му хубаво с брилянтин коса беше вчесана назад от челото и беше облечен, макар и не по последна мода, но поне по последната мода, която му харесваше.

Лек лъх на риган, мека широка ръка и две бляскави немигащи очи бяха първите впечатления, които Талия получи.

— Седнете, седнете, мис Дръмънд — каза той весело.

— Келнер, донесете чая.

— Това е Талия Дръмънд — представи я мис Макрой, явно излишно.

— Не е нужно да се запознаваме — засмя се младият мъж. — Аз съм чувал много за вас, мис Дръмънд. Името ми е Барнет.

— Флъш Барнет — каза Талия и той изглеждаше учуден и поласкан.

— Значи и вие сте чували за мен?

— Тя чува всичко — вметна мис Макрой примирително, — и нещо повече — добави тя многозначително, — познава Марл и днес ще вечеря с него.

Барнет погледна остро от едната към другата, после погледът му се спря на Мили Макрой.

— Казвала ли си й нещо? — запита той. В гласа му имаше заплашителна нотка.

— Не е нужно да й казваш нищо — отвърна мис Макрой предизвикателно. — Тя знае всичко!

— Ти ли й каза? — повтори той.

— За Марл ли? Не, мислех, че ти ще й кажеш.

В този момент келнерът донесе чая и тримата мълчаха, докато той не си отиде.

— Слушайте, аз съм откровен човек — подзе Флъш Барнет. — И ще ви кажа как ви наричам.

— Изглежда интересно — рече момичето, без да откъсва очи от лицето му.

— Аз ви наричам Лошата Талия. Какво ще кажете? Сполучливо, нали? — рече мистър Барнет, като се облегна на стола си и взе да я наблюдава. — Лошата Талия! Вие сте злосторно момиче! Аз бях в съда, когато старият Фройънт ви обвини в кражба!

Той поклати закачливо глава.

— Вие сте натъпкан със сведения като миналогодишния алманах — каза Талия Дръмънд невъзмутимо. — Предполагам, че не ме доведохте тук да си разменяме комплименти?

— Не — призна Флъш Барнет, и ревнивата мис Макрой позна по някои признаци в какво обаяние оплиташе това момиче нейния любовник. — Доведох ви тук да говорим по работа. Всички тук сме приятели и упражняваме един и същ стар занаят. Искам да ви заявя веднага, че не съм от вашите дребни крадци-мошеници, които живеят ден за ден. Зад мен стоят хора, които могат да намерят колкото пари искате, ако работата е свършена добре, а вие разваляте една хубава, работа, Талия.

— О, така ли? — възкликна Талия. — Да речем, че съм такава, за каквато ме мислите, по какъв начин развалям работата?

Мистър Барнет поклати глава с усмивка.

— Мое мило момиче — каза той с добродушен укор, — колко време мислите ще изкарате, като вземате пари от пликове и пращате парчета стара хартия? А? Ако приятелят ми Брабазон не беше си втълпил в глупавата глава, че измамата се върши в пощата, полицията отдавна да беше ви пипнала. А когато казвам „приятелят ми Брабазон“, аз не се шегувам, разбирате ли?

Тук той очевидно сметна, че е казал много, макар и да му беше трудно да отмине въпроса за приятелството си със строгия банкер. Когато го предизвикваха, той можеше да каже и повече, но Талия не продума нищо.

— А сега ще ви кажа нещо — той се облегна на масата и регулира гласа си. — Ние с Мили работим в банката на Брабазон от два месеца. Има много пари за измъкване, но не от банката — Брабазон ми е приятел, — а чрез един от нейните клиенти, човекът с най-тлъстата сметка — Марл.

За втори път през този ден Талия сви устни.

— Тук грешите — каза тя спокойно. — Със сметката на Марл не може да се купи дори паница леща.

Той я изгледа невярващо, после погледна намръщено Мили Макрой.

— Ти ми каза, че той имал най-малко сто хиляди…

— Има ги — потвърди тя.

— Имаше ги до днес — обади се Талия. — Ала след обед мистър Брабазон излезе… мисля, че е ходил в Английската банка, понеже банкнотите бяха нови. Повика ме и ги видях струпани на бюрото му. Каза ми, че закрива сметката на Марл и че не иска да има за клиент такъв човек. После взе парите и мисля, че се е отбил при Марл, защото когато се върна точно преди затварянето на банката, ми връчи чек от Марл.

— Аз уредих тази сметка, мис Дръмънд — каза Флъш Барнет. — Смятам, че този мошеник няма вече да ни създава неприятности.

— Знаеше ли, че Марл те е поканил на вечеря? — попита Мили, но приятелката й поклати глава.