— Имам белодробен рак. — Пое дълбоко въздух. — В началото не повярвах. Реших, че някой е подменил резултатите от изследванията и е сложил моето име върху картона на друг човек. Излязох от кабинета и отидох при друг лекар, доктор Асиш, който ми направи нови изследвания и после започна да го увърта, че съм имал много неприятен проблем и че трябвало да се лекувам, но не ми каза какво ми има.

Жена му се приведе на стола.

— Доктор Асиш ми се обади по-късно и ме помоли да отида да поговорим — каза Граса. — Когато пристигнах, ми каза, че доктор Говея вече ми бил съобщил всичко. Каза ми, че татко ти има… ами, същото заболяване, но не знаел дали трябва да му казва.

Математикът махна съкрушено.

— Така че се убедих и се върнах при доктор Говея. Той ми обясни, че моят проблем се казва… мм… беше нещо сложно, карцином не знам какъв си. Наричат го недребноклетъчен рак на белия дроб.

— Заради тютюна е — сърдито отсече майката. — Доктор Говея каза, че почти деветдесет процента от случаите на рак на белите дробове са причинени от цигарите. А татко ти пушеше като комин… Колко пъти съм ти казвала, Манел, вземи да…

— Майко, поспри малко — прекъсна я Томаш, поразен от новината. Погледна към баща си.

— Това се лекува, нали?

Вместо отговор Мануел Нороня се закашля.

— Доктор Говея каза, че има различни процедури, които могат да се направят в случая. Хирургия, за да се отстрани карциномът, химиотерапия и радиотерапия.

— Ти какво ще направиш?

За миг настъпи тишина.

— В моя случай — каза накрая бащата — има две усложнения, които според доктор Говея са често срещани при този вид рак.

— Какви усложнения?

— Моят рак бе установен малко късно. При рака на белите дробове това се случва в седемдесет и пет процента от случаите. Късна диагноза. — Пак се разкашля. — Второто усложнение идва от първото. Тъй като заболяването е открито късно, то е в доста напреднал стадий и се е разнесло в други части на тялото. Има метастази. Появили са се метастази в костите, в мозъка и доктор Говея казва, че е твърде вероятно да се появят и в черния дроб.

Томаш остана вцепенен, без да откъсва очи от баща си.

— Господи — възкликна той. — И какво е лечението?

— Операцията според него е невъзможна. Туморът се е разсеял, така че моят случай не е за операция. Не може да се мисли и за химиотерапия, тъй като тя е ефикасна само в случаите на дребноклетъчен карцином. А моят е с клетки, които не са малки, което, както изглежда, е най-често срещаният случай при карцином на белите дробове.

— Ако не можеш да се оперираш, нито да се подложиш на химиотерапия, какво тогава може да се направи?

— Радиотерапия.

— А това ще те излекува ли?

— Доктор Говея казва, че прогнозата е добра, понеже на тази възраст еволюирането на болестта не е много бързо, и че ще трябва да се боря с това като с хронично заболяване.

— Това е добре.

— Но аз прочетох много неща и не знам дали беше напълно искрен с мен.

Жена му се размърда на мястото си, притеснена от забележката му.

— Какво говориш — възропта тя. — Разбира се, че беше искрен!

Математикът изгледа жена си.

— Граса, нали няма пак да спорим?

Граса се обърна към сина си. Сега тя си търсеше съюзник.

— Чу ли това? Сега пък си е втълпил, че ще умре.

— Не е това — оправда се мъжът ѝ. — Попрочетох някои работи и разбрах, че радиотерапията не лекува, а само забавя еволюирането на болестта.

— Забавя значи? — попита синът. — Как така само забавя?

— Ами забавя. Еволюирането става по-бавно.

— За колко време?

— Знам ли? В моя случай може да е месец или година, нямам представа. — Погледът му стана непроницаем. — Надява се да са двайсет — каза той. — Но може и да е само месец, не знам.

Томаш усети как светът се изплъзва изпод краката му.

— Месец?

— О, Боже, виж го какво си е втълпил — запротестира Граса. — Баща ти драматизира всичко…

Старият професор получи нов пристъп на кашлица. Когато се съвзе, той си пое дълбоко дъх и втренчи кафявите си овлажнели очи в кристалнозелените очи на сина си.

— Томаш, аз умирам.

III