Читаем Битката за Лабиринта полностью

— Ааа… Не, не, благодаря.

Тя се усмихна.

— Така си и мислех.

Анабет отново хукна напред. Последвах я, като си мислех, че в представата ми за нея беше настъпила безвъзвратна промяна. Така или иначе, някои въпроси беше по-добре да си останат загадка.

Бумтенето се усили. След около половин миля изскочихме в пещера с размерите на стадион. Паякът ни се спря и се сви на топка. Бяхме пристигнали в ковачницата на Хефест.

На петдесетина метра под нас бълбукаше лава. Намирахме се на скален корниз, който обикаляше цялата пещера. Над пропастта минаваше плетеница от метални мостове. В средата имаше голяма платформа, пълна с всевъзможни машинарии, котли, огнища и най-голямата наковалня, която някога съм виждал — железен блок с размерите на къща. Около нея се мотаеха тъмни сенки на странни създания, които заради разстоянието не можех да видя ясно.

— Няма да успеем да се промъкнем незабелязано — измърморих.

Анабет взе металния паяк и го пъхна в джоба си.

— Аз ще отида. Ти ме чакай тук.

— Недей! — изсъсках аз, но тя не ми даде възможност да възразя, а направо нахлупи шапката-невидимка и изчезна.

Не се осмелих да се развикам след нея, но въпреки това изобщо не ми харесваше мисълта да я оставя да върви сама. След като онези на платформата можеха да доловят приближаването на един бог, как си въобразяваше Анабет, че ще се промъкне при тях?

Хвърлих поглед назад към прохода, от който бяхме дошли. Искаше ми се Тайсън и Гроувър да бяха тук. Накрая реших, че повече не мога да стоя със скръстени ръце. Запълзях по корниза над лавата, като се надявах, че отблизо ще виждам по-ясно платформата.

Горещината беше непоносима. В сравнение с нея, ранчото на Герион беше зимна приказка. Очите ми сълзяха от дима. Едва се крепях да не падна. След малко стигнах до една метална количка — нещо като вагонетка от рудниците. Повдигнах платнището — беше пълна с метални боклуци. Понечих да я заобиколя и в този миг се чуха гласове, които идваха от някакъв страничен тунел.

— Да я докарам ли? — попита някой.

— Да — отвърна друг. — Филмът е към края си.

Целият настръхнах. Нямаше време да се върна. Нямаше къде да се скрия… освен във вагонетката! Шмугнах се вътре и придърпах платнището отгоре. Стиснах в ръката си Въртоп, готов, ако ми се наложеше, да си проправя път с бой.

Вагонетката пое напред.

— Уф! — изпъшка дрезгаво първият глас. — Това тук тежи цял тон!

— Божествен бронз — отвърна вторият. — Какво искаш?

И аз поех с вагонетката. Завихме и от ехото на тракането на колелата в стените се досетих, че сме минали през някакъв тунел и сме се озовали в по-малко помещение. Надявах се, че няма да ме изсипят в пещта за разтопяване. Ако усетех надигане, трябваше бързо да скоча. Чуваше се глъч, но гласовете определено не бяха човешки — нещо между лай на тюлени и ръмжене на куче. Долавях и някакво бръмчене като от стар прожекционен апарат. Май прожектираха филм, озвучаван от диктор с тънко гласче.

— Оставете я там отзад — заповяда някой. — Деца, съсредоточете се върху филма. След това ще има време за въпроси.

Той млъкна и се разнесе гласът на диктора:

— Когато малкият морски демон порасне, в тялото му настъпват известни промени. Появяват се остри кучешки зъби, а впоследствие и спорадични пристъпи на неустоимо желание да нападне човешки същества. Тези промени са напълно нормални и се случват с всички млади чудовища.

В залата отекна развълнувано ръмжене. Учителят — предположих, че е учител — заповяда на децата да млъкнат и филмът продължи. Не разбрах изцяло за какво ставаше дума, а и не смеех да надникна. Говореше се за появата на огнени струйки и за проблемите с акнето, предизвикано от работата в пещите, за необходимостта от добра хигиена на плавниците и така нататък.

— И сега, деца — попита учителят, когато най-сетне филмът свърши, — как е истинското ни име?

— Морски демони! — излая някой.

— Не! Друг?

— Телхини! — изръмжа гласче.

— Точно така — заяви учителят. — И защо сме тук?

— За да си отмъстим! — изреваха няколко гласа.

— Да, но защо?

— Зевс е лош! — обади се едно чудовище. — Хвърлил ни е в Тартар само защото използваме магия!

— Абсолютно вярно — потвърди учителят. — И то, след като изработихме оръжията на боговете, например тризъбеца на Посейдон. Е, да, направихме и най-великото оръжие на титаните. И въпреки това Зевс ни прогони и заложи на несръчните циклопи. Затова сме тук, в ковачницата на узурпатора Хефест. Не след дълго ще си върнем и пещите на дъното на морето, дома на нашите деди!

Стиснах здраво меча си. Тези джафкащи създания били създали тризъбеца на Посейдон? Какви ги говореха? Никога преди не бях чувал за телхините.

— И така, деца — продължи учителят, — на кого служим днес?

— На Кронос! — отекна хоров отговор.

— И когато пораснете и станете големи телхини, ще изработвате ли оръжия за неговата армия?

— Да!

— Чудесно. Донесохме ви малко материал, за да се поупражнявате. Да видим колко сте сръчни.

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология