Читаем Битката за Лабиринта полностью

— Да, знам, но… Това е било преди милион години, когато майка ми е била малка. Какво прави тук?

— Някои хора влизат в Лабиринта по погрешка — отвърна тя. — Други идват нарочно и завинаги остават тук. В миналото критяните са затваряли в него хора като човешко жертвоприношение.

Гроувър преглътна.

— Отдавна е тук. — Посочи покритите с дебел слой прах бутилки. Пръстите на скелета бяха впити в тухлената стена, сякаш до последния си миг се беше опитвал да излезе навън.

— Стари кокали — обяви Тайсън. — Не се плаши, козльо. Млекарят е мъртъв.

— Не ме е страх от млекаря — отвърна Гроувър. — Не усещаш ли миризмата? Наблизо има чудовища!

Тайсън кимна.

— Много чудовища. Но под земята винаги мирише така. На чудовища и умрели млекари.

— А, добре. — Гроувър потрепери. — Просто се чудех дали не греша.

— Трябва да навлезем навътре в Лабиринта — рече Анабет. — Не може да няма проход към центъра.

Поведе ни надясно, после наляво по коридор от неръждаема стомана — напомни ми на вентилационна шахта — и се озовахме обратно в римската зала с фонтана.

Но този път не бяхме сами.



Първо забелязах лицата му. И двете. Те бяха от двете страни на главата му и гледаха към раменете, така че тя изглеждаше много по-голяма — като на риба-чук. В средата на това, което би трябвало да е лицето му, се виждаше как се допират ушите и бакенбардите на различните лица.

Беше облечен като нюйоркски портиер: дълго черно палто, лъснати обувки и черен цилиндър, който някак успяваше да крепи на двойната си глава.

— Хайде, Анабет! — извика лявото лице. — Побързай!

— Не го слушайте! — обади се дясното. — Ужасно е груб. Насам, госпожице.

Анабет се ококори.

— Ъъъ… не…

Тайсън се намръщи.

— Този смешен тип има две лица!

— Смешният тип има и уши! — скара му се лявото лице. — Хайде, елате насам, госпожице.

— Не, не! — възрази дясното. — Пътят е насам. Говорете с мен, моля ви!

Двуликото създание впи настойчиво погледи в Анабет. Беше невъзможно да се гледат едновременно двете лица, човек трябваше да си избере или едното, или другото. Изведнъж осъзнах, че точно това беше целта на двуликия — да накара Анабет да направи своя избор.

Зад него започваха два коридора, затворени с дървени врати с големи железни ключалки. При първото ни преминаване в залата тях ги нямаше. Двуликият портиер държеше сребърен ключ и постоянно го премяташе ту в лявата, ту в дясната си ръка. Зачудих се дали все пак не бяхме попаднали в друга зала, но пък фризът с боговете си беше същият.

Проходът, по който бяхме дошли, изчезна и на негово място се появи гладка стена, покрита с цветна мозайка. Нямаше как да се върнем обратно.

— Вратите са затворени — рече Анабет.

— Добро утро! — извика подигравателно лявото лице.

— Накъде водят? — попита тя.

— Вероятно едната води точно натам, където желаете да стигнете — обади се ласкаво дясното лице. — А другата — към сигурна смърт.

— Знам кой сте! — изведнъж рече Анабет.

— Браво, умница! — подхвърли присмехулно лявото лице. — А знаеш ли коя врата да избереш? Хайде, нямам цял ден на разположение.

— Защо се опитвате да ме объркате? — попита тя.

Дясното лице се усмихна.

— Ти водиш останалите, скъпа. Всички решения са на твоите плещи. Нали точно това искаше?

— Ами…

— Познаваме те, Анабет! — заяви лявото лице. — Знаем с какво се бориш всеки ден. Знаем колебанията ти. Но рано или късно ще трябва да вземеш решение. И това решение може да струва живота ти.

Нямах представа за какво говореха, но май не ставаше дума само за двете врати.

Анабет пребледня като платно.

— Не… не искам…

— Оставете я на мира! — извиках аз. — И кой си ти?

— Аз съм най-добрият ти приятел! — отвърна дясното лице.

— А аз — най-злият ти враг — добави лявото.

— Аз съм Янус — едновременно произнесоха двете лица. — Стражът на вратите. Бог на избора, на началото и на края.

— След малко ще си поговоря и с теб, Персей Джаксън, — обеща дясното лице. — Но сега е ред на Анабет. — То се изкикоти доволно. — Толкова е забавно!

— Млъкни! — заповяда лявото лице. — Това е сериозна работа. Един лош избор може да провали целия ти живот. Да доведе до смъртта ти и до смъртта на приятелите ти. Така че, решавай, Анабет! Избирай!

Настръхнах, спомних си думите от пророчеството „със сетния дъх на Атина кръвта…“.

— Недей! — извиках аз.

— Страхувам се, че няма друг избор — отвърна весело дясното лице.

Анабет облиза устни.

— Избирам… избирам…

Но преди да успее да посочи коя врата избира, изведнъж грейна ярка светлина.

Янус закри очите си с ръце. Когато светлината изчезна, видях до фонтана една жена.

Беше красива и елегантна, с дълга коса с цвят на шоколад, сплетена на плитки със златни панделки. Бялата й рокля беше на вид най-обикновена, но когато жената пристъпеше, в тъканта потрепваха различни цветове — като в капка бензин във вода.

— Янус — поде тя, — пак ли вършиш пакости?

— Нищо подобно, господарке! — уплашено отрече дясното лице.

— Да! — заяви лявото.

— Млъкни! — сопна се дясното.

— Моля? — вдигна вежди жената.

— Не говорех на вас, господарке! Говорех на себе си!

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология