Читаем Ад на колела полностью

Мамка му! Надяваше се кръвта да е от възпалените му венци, а не от дълбините на болните му дробове. Последното би било зле.

Е, не толкова зле, колкото, да речем, отвличането от група тангоси и тридневни изтезания без видима причина, още повече че копелетата бяха банда садисти, които изливаха омразата си към Америка върху двама от нейните граждани. Но все пак беше зле, ако кръвта идваше от дробовете му. Нещо като черешката на тортата в тази шибана ситуация.

— Григ! — викна отново и беше разтърсен от нов пристъп на кашлица. Този път в краката му имаше повече кръв.

Добре, определено идва от дробовете.

Така че… пневмония. Без съмнение.

О, страхотен късмет! Майната му! Мътните да го вземат!

Той се върна към гризането на стегнатото въже, с което бяха вързали ръцете му отпред пред тялото… и бинго! Примката около лявата му китка се разпадна в разнищена бъркотия. Бързо освободи и дясната си ръка, след това нападна въжетата около глезените си. Възлите бяха набъбнали от кръвта, просмукала се във влакната — опърпаните неща бяха накиснати в червената течност като кичур на вампир — и толкова здраво стегнати, че почти си счупи ноктите в опита си да ги разхлаби. След много ругатни и молитви най-после беше свободен. Алилуя!

Изправи се…

Опа!

Светът се завъртя около него.

Затвори очи, стисна ги силно, преглътна и се насили да диша дълбоко. Това помогна, макар и малко, защото в помещението — неговият отвратителен затвор през последните три дни — вонеше силно на прясно пролятата му кръв и на собствените му изпражнения.

Най-сетне, след още няколко успокоителни вдишвания, беше в състояние да се движи напред, без всички стени да танцуват пред погледа му. Взе своя KA-BAR, лежащ на паянтовата дървена маса, където го бяха оставили похитителите, и направи гримаса. О, човече, колко се радваха копелетата, когато пронизаха бедрото му със собствения му нож, докато бе завързан за стола. Два пъти.

Погледна подутия си, окървавен крак и усети как стомахът му се обърна. Ако скоро не получи лекарска помощ и солидна доза антибиотици, щеше да го загуби. От раните вече течеше миризлива зелена гной и се стичаше към коляното му като бавна, гъста река.

Мамка му, мамка му, мамка му!

Искаше отново да изкрещи името на Григ, но знаеше, че веднага ще изпадне в нов пристъп на кашлица, затова продължи да държи устата си затворена и използва всичките си запаси от сила, за да се завлече до вратата.

Заключена!

Разбира се. Едва ли би могъл да има толкова голям късмет.