Читаем Ад на колела полностью

Човече, списъкът с приятелите, които бе готов да убие, нарастваше с удивителна скорост, откакто Али довлече сладкото си дупе в работилницата. Точно преди тази дандания беше готов да скъси Ози с една глава заради нездравия му интерес към бельото й.

— Не мърдай — прошепна той и посегна към котката. Животното бе дотолкова глупаво, че присви уши и изсъска предупредително.

— Хмм… добре — отвърна Али, като се хвана по-здраво за парапета. — Да стоя кротко звучи чудесно, след като всяко движение би могло да накара гигантския Фъстък да се намести още по-добре, при което ще ми счупи врата, или ще ме скалпира. И макар че напоследък сериозно се замислям да се подстрижа, смятам задължително да си запазя корените на косата.

— Замълчи! — инструктира я той и отново се опита да стигне котарака.

Беше невъзможно да се концентрира, когато се намираше толкова близо до нея, особено докато бърбори по този прелестен начин, по който само тя умееше. Младият мъж погледна към обезпокоеното й лице и моментално осъзна, че е направил грешка.

Беше запленен на мига… От два метра беше красива. Но от още по-близо… Абсолютно зашеметяваща!

Разбира се, фактът, че досега бе разглеждал долните й дрехи, още повече влошаваше нещата.

Долни дрехи?

Кой, по дяволите, използва все още тези глупави думи? Фантастично бельо като нейното заслужаваше да бъде споменавано постоянно.

По дяволите! Няма да мисли за бельото й! И разбира се, започна да се чуди какъв ли е цветът на това, което е сложила под тези тесни, избелели дънки и тънка тениска. Розов? Тениската й беше розова. Жените често съчетаваха цвета на бельото с дрехите, които са облекли. Поне на това го бе научил опитът. Така че… може би розово.

Мамка му! Няма да мисли за бельото й!

— Да запазя мълчание може би не е чак толкова умна идея. — Тя облиза нервно устни, а Нейт не успя да се сдържи и проследи движението на езика й. — В-виждаш ли, когато съм изнервена, имам навика да говоря. Това ми помага да не се замислям над факта, че съм… е, н-нервна или усещам болка. А точно сега изпитвам и двете. Така че по-добре просто да продължа да бърборя. Става ли?

Той видя че ужасеният й поглед се насочва към масата, върху която сякаш бе избухнала бомба от бикини. А Ози си стоеше там с широко отворени очи, стиснал в едната си ръка сутиен, а в другата — джобно ножче.

— Да разбирам ли, че сте намерили нещо в дрехите ми. Или пък… или Итън, ъъъ, Ози изпитва отвращение към лилавия сатен?

— Да — отвърна Нейт и внимателно посегна към Фъстъка, решен да не мисли за розова коприна или лилав сатен. — Подслушват те. Има бръмбари във всяка едно парче от бельото ти.

— В бельото ми? Божичко! Това е толкова извратено…

— Не, не е извратено — прекъсна я Нейт, като успя да промуши ръка под огромния корем на котарака. — Умно е. Винаги носиш бельо, следователно могат да те подслушват постоянно. Който е сложил тези неща там, е знаел какво прави; да не споменаваме за скъпите, високотехнологични играчки.

Младата жена го погледна странно.

— Какво? — попита той.

— Къде е дневникът ми? Искам да запиша това за бъдещите поколения.

Моля?

Объркан, Нейт повдигна вежди и тя се ухили самодоволно. Кехлибарените й очи заблестяха палаво.

— Ти току-що каза — колко? — цели четири изречения. Да не споменаваме и няколкото прилагателни, които подхвърли. Това сигурно е рекорд. И той съответно трябва да бъде увековечен, не мислиш ли? — попита Али и запърха с мигли.

Господи, тази жена му идваше в повече.

Тя завъртя очи при вида на мрачното му изражение. Ръцете му се стегнаха около проклетата котка.

— Оох! — изкрещя тя, щом Нейт вдигна бързо Фъстъка от главата й и после безцеремонно пусна косматата топка на земята.

Леле, някой наистина трябва да поговори с Беки за онова, с което храни този звяр. Би могъл да се закълне, че подът се разтресе от удара.

— Ето. — Бръкна в джоба си и й подаде кърпата, която винаги носеше там. — Имаш кръв — и посочи собствената си буза.

— Благодаря — отвърна тя и притисна кърпата към слепоочието си.

— Ние… Ъъъ… Искаме да свалиш и да ни дадеш бельото, което носиш в момента — промърмори Нейт, като се опитваше да не поглежда към многоцветната планина от сутиени и бикини, струпани върху конферентната маса. Това само го караше да си представя как би изглеждала във всеки един комплект и със сигурност не помагаше с нищо на полуерекцията, която имаше. Полуерекция, която заплашваше да се превърне в истинска бейзболна бухалка при най-слабото насърчаване.

Има ли конкретна дума, описваща реакцията, която тази жена предизвикваше у него? Болезнено втвърдяване може би я описваше донякъде, но неблагоразумна възбуда бе точното определение.

Само при мисълта как тя му подава чифт бикини, запазили топлината на тялото й, и спомените, които те събуждаха, караше нажежена до бяло похот да плъзне по гръбнака му.

Тези спомени бяха последвани моментално от ужасяваща картина… треперещата му ръка, стиснала дръжката на кървавия боен нож, и осакатеното, безжизнено тяло на Григ, изстиващо в ръцете му.

Заля го чувство за вина.