Читаем 61 часа полностью

Ричър остана леко разочарован. Беше лишен от шубата си, но ботите все още бяха на краката му. В съзнанието му беше просветнала идеята да пусне Платон пред себе си, а след трийсетина метра надолу по витата стълба да му откъсне главата с тежък ритник.

Но явно тази мисъл беше минала и през главата на Платон. Това човече наистина беше умно.

И така, Ричър потегли пръв. Тромаво, както преди. Големи подметки, тесни и резониращи метални стъпала. Свистенето на реактивните двигатели постепенно заглъхна. Мястото му заеха инструкциите на Платон, изречени на бърз испански:

— Чакаме завръщането на камиона за обезледяване, разгъваме оборудването и започваме презареждането. Отваряме останалите три врати на самолета и слагаме стълбите. Трябва да се изчисли времето за обезледяване, за да знаем кога да започнем. Един човек отива на пост на трийсетина метра в южна посока. Само от там можем да очакваме неприятности. Ротация на всеки двайсет минути. Или по-често, ако искате. Ваша работа. Искам постоянно наблюдение, а не замръзнали до смърт сътрудници.

Платон млъкна. Миг по-късно Ричър чу стъпките му над главата си. Малки и предпазливи. Металът потракваше, но по-слабо. Лъчите на двете фенерчета описваха симетрични кръгове. Надолу и встрани. Разделени от седем-осем метра, без синхрон помежду си. Сега беше Холанд, и то не само по име. Щеше да импровизира и да се надява на подходящия момент.

На повърхността камионът се върна. Оборудването беше струпано на дясната седалка. Лебедката, макарите, въжето, запечатаните торби за смет. Лебедката беше малка, но много солидна, изработена от здрав метал. С три крачета и извито механично рамо с кука накрая. Беше предназначена за поставяне пред двигателя.

Простата система от макари и въжета позволяваше мултиплицирано усилие, което отговаряше на основните принципи на механиката, установени преди векове. Благодарение на тях дори сам човек беше в състояние да повдигне тежка машинария, която иначе не би била по силите му.

Трима от хората на Платон пренесоха лебедката в бетонния бункер и я поставиха до едната вентилационна тръба. Рамото се надвеси над дупката като въдица. После развиха дългото въже и го вкараха в улея на голямата макара. Въжето се опъна. По-дългото въже означава по-ниска скорост. Метър от него, преметнато през една макара, може да вдигне лек товар на същото разстояние. Но ако макарите са две, то се придвижва само шейсет сантиметра, а при наличието на три макари повдига значително по-голяма тежест, но само на четирийсет сантиметра. И така нататък.

Мъжете решиха да използват две макари. Баланс между скорост и капацитет.

Човекът, който беше използвал камиона, не каза нищо за форда.

Двеста и осемдесет неудобни стъпала. Ричър преодоля седемдесет от тях, или една четвърт. После осъзна шанса си и рязко увеличи скоростта на спускане. Разгъваме оборудването и започваме презареждането, беше казал Платон. Това означаваше, че на повърхността трябва да бъде свършена някаква работа, след което някой от хората му ще слезе долу, за да свърже маркуча с цистерната за гориво. Пет минути, може би десет. Но пет или десет минути насаме в тунелите с Платон можеха да се окажат полезни. Затова Ричър искаше час по-скоро да стигне до дъното. За да се подготви. Но бързината на спускането се оказа неособено голяма.

И недостатъчна.

Платон с лекота го настигна, дори се изравни с него. За човек с неговите габарити стълбата беше широка като в палат. Като в някаква холивудска продукция. Краката му бяха изящни. Пъргави и бързи. В сравнение с тях краката на Ричър бяха тромави и сковани.

По тази причина Ричър отново забави ход. По-добре бе да пести силите си и да внимава да не изкълчи някой глезен.

Мъжът, който беше заемал място 4А, стоеше на завет зад цистерната редом с мъжа от място 4Б. Там те не се виждаха нито откъм каменната постройка, нито от кабината на боинга, нито от поста, който охраняваше пистата на трийсетина метра по-нататък. 4А извади телефона си и изпрати на руснака есемес със следното съдържание: Колата на ченгето повредена. Бягството невъзможно.

Руснакът веднага отговори: Удвоявам възнаграждението ви.

4Б огледа камиона за обезледяване. 4А проследи погледа му. Дизелов двигател, доста тромав и бавен. С отличителен външен вид, на всичкото отгоре и краден. Но все пак беше превозно средство.

4А не каза нищо.

Телефонът завибрира в шепата му.

Утроявам парите, пишеше руснакът. Действайте.

Утроените пари представляваха истинско състояние. Но дори то бледнееше пред перспективата за живот без Платон.

4Б кимна. Току-що беше карал този камион и беше сигурен, че работи нормално.

Отговорът на 4А беше кратък: ОК.