Читаем Зовът на вълка полностью

Зовът на вълка

„Кръвна песен“ — първата книга от поредицата „Сянката на гарвана“ — превзе с щурм света на фентъзито. Сега сагата продължава със „Зовът на вълка“, която слага начало на нова история, пълна с яростни битки и епични приключения.Мирът никога не трае дълго.Вейлин Ал Сорна е жива легенда и името му се знае из цялото Кралство. Неговото водачество е съборило империи, неговият меч е спечелил тежки битки — а неговата саможертва е победила зло, по-ужасно от всичко, което светът някога е виждал. Той е спечелил множество титли само за да се откаже от заслужената си слава в името на спокоен живот в северните предели на Кралството.Ала от другата страна на океана пристигат слухове за армия, наречена Стоманената орда, предвождана от човек, който смята себе си за бог. Вейлин няма желание да води нова война, но когато научава, че Шерин — жената, която е изгубил много отдавна — е попаднала в ръцете на Ордата, решава да се изправи срещу тази могъща нова заплаха.Героично епично фентъзи за феновете на Робърт Джордан и Джордж Р.‍ Р.‍ Мартин, в което ще намерите всичко — древна магия, безскрупулни интриги, враждуващи лагери и кървави битки. Велико!

Антъни Райън

Фэнтези18+

Антъни РайънЗовът на вълка<emphasis>Острието на гарвана #1</emphasis>

Посвещава се на паметта на покойния ми приятел и някогашен шеф д-р Робин Купър, от когото би излязъл страхотен аспект на Третия орден.

Благодарности

Благодаря отново на американския си редактор Джесика Уейд и на британския си редактор Джеймс Лонг за полезния им принос и съвети в създаването на новото приключение на Вейлин Ал Сорна. Благодаря също на агента си Пол Лукас за всичките му усилия и на Пол Фийлд, моите винаги бдителни втори очи.

Първа част

Острието на гарвана реже дълбоко, оголва греховете ми.

Сеордска поема, автор неизвестен

Записките на Луралин

Първият въпрос

В наши дни мнозина наричат брат ми чудовище. Говорят за делата му — и ужасни, и чудни — като за нещо сторено от свръхестествен звяр, който някак си е приел човешка форма, за да потопи света в безмерно опустошение. Има и други, в по-сенчестите и окаяни кътчета на земята, които още го наричат бог, макар че винаги го правят с боязлив шепот. Любопитното е, че нито тези, които го смятат за чудовище, нито другите, които го смятат за бог, никога не изричат истинското му име, макар да го знаят не по-зле от мен. Келбранд, брат ми, когото въпреки всичко, въпреки всяка битка, завоевание и клане, аз все още съумявам да обичам. Но те чувам да питаш, уважаеми читателю, как е възможно това? Как е възможно да се храни обич към човек, окъпал в кръв половината свят?

В днешните по-спокойни дни, далеч от беса и ужасите на войната, имам време да размишлявам над такива въпроси. Докато годините отминават и все повече сивота се промъква в някога кестенявата грива, увенчала главата ми, докато все повече болежки нападат ставите ми и примижавам все по-силно срещу тези страници, докато пиша, това е въпросът, над който се чудя най-много.

Уважаеми читателю, уверявам те, че знам, че не си разтворил този том, за да търпиш оплакванията на една старица. Не, ти искаш да узнаеш за брат ми и как той промени целия свят. Но неговата история не може да бъде разказана, ако не разкажа също и моята, защото с него бяхме здраво свързани. Свързани от кръв и цел. В продължение на много години сякаш имахме една душа — толкова еднакви, като отразени в огледало, бяха стремежите ни, посветеността ни на нашата свещена мисия. Но постепенно научих, че огледалото е най-лошият лъжец и никога никое огледало не остава ненапукано от времето.

Перейти на страницу: