Читаем Жега полностью

Не, не можеше да ги сравнява — а защо пък не? — разликата бе, че Руук първо й вдигаше адреналина и разтуптяваше сърцето й и това я караше да го желае. А от онзи първоначален прилив на кръв сърцето й непрестанно ускоряваше.

Какво правеше секса с Джеймисън Руук толкова невероятен?

Хм, замисли се тя… Страстен е, спор няма. Вълнуващ, изненадващ, да. И нежен, когато трябва, но не твърде скоро — и не твърде много, слава Богу. Но голямата разлика у Руук бе, че той беше закачлив.

И правеше и нея такава.

Руук й даваше позволение да се смее. Бе й забавно с него. Пресилването бе всичко друго, освен тържествено и сериозно. Закачливостта му я караше да се наслаждава в леглото. Още съм с бронята си, каза си тя, но тази вечер Руук се промъкна в нея, а поведе и мен през пролуката.

Ники Хийт откри, че и тя може да е закачлива. Всъщност, за да го докаже, тя се извърна с лице към него и се плъзна надолу по леглото.

Мобилният й ги стресна. Тя се надигна, ориентирайки се в ослепителната светлина.

Руук вдигна глава от възглавницата.

— Какво, събуждане ли си поръчала?

— Ти получи своето събуждане, господинчо.

Той отпусна глава на възглавницата, затвори очи и се усмихна, припомняйки си.

— И откликнах.

Ники вдигна телефона.

— Хийт.

— Здрасти, Ники, да не те събудих? — Беше Лорън.

— Не, будна съм. — Тя затършува на нощното шкафче за часовника си — 7:03. Ники се опита да проясни глава. Когато приятелката ти съдебен патолог ти звъни по това време, обикновено не е, просто за да те чуе.

— Изчаках да стане седем.

— Лорън, няма проблем, наистина. Вече съм облечена, направих си упражненията — рече Ники, оглеждайки отражението на голото си тяло. Руук се надигна и на огледалото се появи усмихнатото му лице.

— Е, наполовина си е вярно — каза той тихо.

— Опа… Звучи ми, сякаш си имаш компания. Ники Хийт, да не би да си имаш компания?

— Не, телевизорът е. Звукът на рекламите винаги е много силен. — Обърна се към Руук и сложи показалец на устните си.

— Имаш си мъжка компания.

Ники се помъчи да смени темата.

— Какво има, Лор?

— Оглеждам местопрестъпление. Нека ти дам адреса.

— Секунда, да запиша върху нещо. — Ники прекоси стаята до тоалетката и взе химикалка. Не откри тефтер или хартия, затова обърна списанието с Руук и Боно на корицата и се подготви да пише върху рекламата на водка на задната страница. — Така.

— Намирам се в депото за конфискувани коли близо до конгресния център Джейвитс.

— Знам го. На 38-а Уест, нали?

— Да, на 12-о авеню — каза Лорън. — Един шофьор на паяк вдигал кола и открил тяло в нея. Първи участък имат юрисдикция, но реших да ти се обадя, защото определено би искала да дойдеш. Открих нещо, което може да свържем с твоя случай.

— Какво? Кажи ми.

Ники дочуваше гласове на заден план. От другата страна телефонът на Лорън прошумоля, когато тя го покри и си размени няколко думи с някого, след което продължи:

— Детективи от Първи дойдоха, трябва да тръгвам. Ще се видим, когато пристигнеш.

Ники затвори и се обърна — Руук седеше на ръба на леглото.

— Срам ли ви е от мен, детектив Хийт? — попита той с водевилен апломб. Стори й се, че долавя в престорения му акцент нещо от „мале мила“-та. — Възползвате се от мен, а след това ме криете от приятелите си от висшето общество. Чувствам се толкова… евтин.

— Рискове на професията.

Руук се замисли за миг и отвърна:

— Можеше да й кажеш, че съм дошъл да те наглеждам.

— Ти?

— Е… аз те покрих, нали. — Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си, тъй че да застане между коленете му.

— Имам среща с труп.

Той сключи глезени зад гърба й и сложи длани на хълбоците й.

— Снощи беше страхотно, не мислиш ли?

— Беше. Знаеш ли какво още беше? Беше снощи. — И тя отиде до шкафа с дрехите си, за да се приготви за работа.

Руук се зае да им спре такси на Саут Парк Авеню и докопа един миниван, поел на север. Отвори вратата на Ники, която с последен поглед през рамо се качи, все още притеснена, че капитан Монтроуз й е оставил залепена патрулка и ще я видят заедно с Джеймисън Руук.

— Поченко ли търсиш? — попита Руук.

— Не. Стар навик.

Ники даде на шофьора адреса на Руук в Трайбека.

— Какво става? — попита той. — Няма ли да ходим в депото?

— Едни от нас ще ходи в депото. Другият ще се прибере и ще си смени дрехите.

— Мерси, но ако ме понесеш, ще си стоя така. Предпочитам да съм с теб. Макар че оглед на труп не би била идеалната развръзка. Най-нюйоркско би било да те изведа на късна закуска. И да се престоря, че ти записвам телефонния номер.

— Не, ще се преоблечеш. Не се сещам за по-лоша идея от това рано сутрин да се покажем от едно и също такси на местопрестъплението, което моя приятелка оглежда, и двамата чорлави, а единият с дрехите си от вчера.

— Бихме могли да се покажем с разменени дрехи, това ще е по-лошо. — Той се засмя и я хвана за ръката. Тя я отдръпна.

— Забелязал ли си, че не се държа много за ръце, докато работя? Забавя ме, ако трябва да вадя оръжие.

Известно време се возеха в мълчание. Докато таксито прекосяваше улица Хюстън, той рече: