Читаем Жега полностью

Тръгнаха към центъра по магистралата Уестсайд. Вдясно от тях дори реката изглеждаше измъчена от жегата — сякаш бе твърде горещо, дори за да се движи повърхността й. На запад от „Кълъмбъс съркъл“ още цареше хаос. Със сигурност щяха да го отразят в новините в пет. Струята пара бе спряна, но на мястото й имаше кратер като на Луната, който за дни напред щеше да затвори 59-а Уест.

По радиото изслушаха доклада на един от екипите на нюйоркската полиция, занимаващ се с опазването на обществения ред — как спипали някакъв за публично уриниране, а той си признал, че искал да го арестуват, за да прекара нощта на климатик.

— Значи жегата е предизвикала два теча, на които им е трябвало полицейско внимание — каза Руук, а Хийт се засмя и почти благодари, че и той е с нея.

Докато тя уговаряше срещата с Морган Донъли, бившата любовница на Матю Стар попита дали може да се срещнат в работата й, понеже там прекарвала повечето си време. Това пасваше на профила, който им бе описал Ноа Пакстън.

Верен на себе си, той така й се беше разприказвал, че Ники не можеше да свари да записва. Освен че сподели избрани офисни прякори, нарече връзката им „слон в конферентната зала“39 и обобщи недотам тайната любовница на Стар с думите:

— Морган беше само мозък, цици и амбиция. Идеалът на Матю Стар: работи като луда, чука се като изтървана. Понякога си ги представях в леглото с блекберитата им.

С тази мисъл в главата, Ники паркира колата на улица Принс в СоХо, както й бе указала Донъли, и провери пак в тефтера си, за да е сигурна, че е намерила мястото. Беше пекарна за сладки. Схванатият й врат възропта, когато се обърна да прочете надписа над входа.

— Огън и глазура?

Руук изрецитира:

— „Ще свърши, казва някой, в огън/ а друг — във лед, света“.40 — Той отвори вратата и жегата ги обля. — Днес, в огън, струва ми се.

— Още не мога да повярвам — рече Морган Донъли, докато се настаняваха в един от ъглите на помещението, край кръгла масичка за кафе. Откопча яката на чисто бялата си лекарска туника и им предложи захарчета за изстудените кафета. Ники се опита някак да вплете образа на Морган сладкарката в този на Морган, маркетинговата машина, която й бе описал Ноа Пакстън. В това имаше история и тя щеше да я научи. Донъли поприсви устни и тя каза:

— Слушаш за това в новините, но никога не е твой познат.

Иззад гишето пристъпи едно момиче и постави в средата на масата чинийка с тарталети за проба, върна се на мястото си и Морган продължи:

— Знам, че връзката с женен мъж не ме кара да изглеждам най-свестния човек. Може би не съм била. Но докато траеше, изглеждаше толкова правилно. Насред цялото работно напрежение имахме тази страст, само наша. — Очите й се просълзиха и тя избърса буза.

Хийт я разгледа за издайнически тикове. Твърде много разкаяние, както и недостатъчно, бяха червени лампички. Имаше и други, разбира се, но тези оформяха основата на впечатлението й. Ники мразеше този термин, но засега Морган реагираше подходящо. На детектива й трябваше още, за да я прецени. Като бивша на жертвата, трябваше да бъде проверена, а това значеше Ники да си отговори на два прости въпроса: Имаше ли силен мотив за отмъщение? Какво можеше да спечели от смъртта му? Животът щеше да е толкова по-прост, ако Хийт можеше просто да й изпрати въпросник по пощата, но не ставаше така и сега Ники трябваше малко да смути тази жена.

— Къде бяхте, когато е бил убит Матю Стар? Между дванайсет и половина и два и половина по обед?

— Започна директно, за да опита да хване Морган неподготвена.

Морган помисли за секунда и отвърна без никаква отбранителност:

— Спомням си точно къде. Бяхме с филмаджиите от фестивала Трайбека за дегустация. Спечелих договор за кетъринг на едно от партитата им тази пролет, а си спомням, защото дегустацията мина добре и се връщах насам, за да отпразнувам, когато чух за Матю.

Ники записа и продължи.

— След края на връзката ви имахте ли какъвто и да било контакт с г-н Стар?

— Контакт. Имате предвид, дали още сме се виждали?

— Да. Както и дали въобще сте общували.

— Не, макар че веднъж преди няколко месеца го видях. Той обаче не ме видя и не говорихме.

— Къде беше това?

— В Блумингдейл, на гишето за обяд на долния етаж. Отивах да си взема чай и го видях.

— Защо не говорихте?

— Беше с някого.

Ники отново записа.

— Познавахте ли я?

Морган се усмихна на досетливостта на Ники.

— Не. Можех да кажа едно здрасти на Матю, но ръката й беше на бедрото му. Изглеждаха заети.

— Може ли да я опишете?

— Руса, млада, хубава. Млада. — Позамисли се и добави: — А, имаше акцент. Скандинавски. Дания или Швеция, не съм сигурна.

Ники и Руук се спогледаха и тя усети как той наднича иззад рамото й, докато записваше в тефтера си „Бавачката?“

— Иначе не сте имали никакъв контакт, така ли?

— Да. Когато приключихме, приключихме. Но беше сърдечно. — Тя сведе глава към еспресото си, после пак погледна Ники и рече: — Глупости. Болеше неистово. Но и двамата бяхме възрастни. Поехме по пътищата си. Животът продъл… е… — Тя не довърши.