Двамата с Люк минаха през сводестата порта с двойни врати от ковано желязо и продължиха по извитата алея, която минаваше през две арки и завиваше под колоните пред главния вход; от двете им страни се издигаха симетрично извитите двуетажни крила на сградата. Почти трийсет и пет години бяха минали от онази вечер. Джордж Шулц отдавна го нямаше. Рейгън и Йоан Павел бяха покойници. Останала бе само тя — опитен разузнавач от световна класа, смятана от мнозина за една от най-добрите в шпионската професия. За жалост, всичко това не означаваше нищо за новия президент и неговия министър на правосъдието. Скоро щеше да бъде безработна. Но една мисъл не й даваше покой.

Зорин иска да си отмъсти.

19

Езерото Байкал

Малоун ясно чу казаното от Белченко и си даде сметка, че старецът е напълно сериозен. Той не беше готов за подобни разкрития и го изгледа смаян.

— Какви бомби, за които никой не знае?

— Нас са ни учили, че Америка е врагът. Че всичко американско противоречи на нашия начин на живот. И че наш дълг е да бъдем готови за битка с този враг.

— На нас ни разправяха същото за вас.

— И се питам: защо това взаимно недоверие? Не можехме ли да живеем заедно като приятели? В банята ти казах, че всяка история има начало, среда и край. Историята на комунизма започна през хиляда деветстотин и седемнайсета с болшевишката революция. Това бе началото. Средата продължава до ден-днешен. През това време се изредиха Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин, Путин. Сегашното правителство с нищо не е по-добро. Катастрофа след катастрофа. А такива като Зорин не забравят на какво са научени. За него Америка продължава да е врагът. Само че сега мотивите му са по-лични. За него краят на историята не беше тогава, а сега.

— Той ми каза, че командвал част на Спецназ.

— Да. Човекът има умения, които вече над двайсет години не прилага, но които никога не се забравят. Труден противник.

— Бил ли е в Афганистан?

— Пет години. Смята изтеглянето ни от там за предателство към всички загинали. С което не съм съгласен. Тази война трябваше да приключи. Но когато Съветският съюз рухна, тогава и двамата разбрахме какво е предателство. Спецназ станаха жертва на същата корупция, безпаричие и сломен дух като всички останали. Много от кадрите ни отидоха да работят за мафията.

— Но не и Зорин.

— Тогава не, но в крайна сметка и той отиде при тях. Всички се продадоха в един или друг момент. Но като цяло Зорин служеше на родината си, не на рублата. И когато вече нямаше родина, той просто изчезна.

И така е избегнал катастрофите, връхлетели Русия след 1991-ва, помисли си Малоун. В Чеченската война Спецназ позагубиха страховитата си репутация, след като претърпяха редица поражения от партизаните. Спомни си, че някъде бе чел за изтребена цяла армейска част. После дойде 2002-ра със заложническата криза в онзи московски театър, и 2004-та, с Беслан. В първия случай Спецназ провалиха спасителната операция, а във втория обстрелваха училището с ракети и танкове, като предизвикаха повече жертви от самите терористи. Липсваше им финес. Останало им бе само грубо незачитане на човешкия живот, особено този на техните сънародници.

— Александър е човек с цел — каза Белченко. — Дълги години е живял тук. Но през цялото време злобата в него е отлежавала и зреела. Като всички командоси от негово време той притежава забележителна инициативност.

Малоун трябваше да научи повече за тези оръжия, затова насочи разговора към изясняване на основното.

— Трябва да ми кажеш какво става тук.

Белченко се облегна на една от железните колони, които поддържаха къщата.

— Не знам всички подробности. Сигурно това ще ти се стори странно с оглед на цялостната ми кариера. Така или иначе, Спецназ имаха достъп до малки преносими ядрени взривни устройства — РА-сто и петнайсет. Бяха скрити на тайни места, далече едно от друго.

Малоун бе чувал за тези скривалища, разпръснати из цяла Западна и Централна Европа, Израел, Турция, Япония, дори Северна Америка. В тях се съхраняваха оръжия и радиооборудване, които да се използват от изнесени напред части в случай на война.

— Спомням си едно такова в Швейцария — каза той. — Щом го откриха, го обляха с водно оръдие и то се взриви. Било минирано.

— До това и други скривалища ги отведоха разкритията на Митрохин. Този човек е предател. Нямаше право да разкрива всичко. Наш дълг е да пазим тези тайни.

— И какво значение имаше това?

— Имаше. За мен. За такива като Зорин. Вярвахме в онова, което вършехме. Дори когато държавата ни сдаде багажа, дългът ни към нея остана.

— Защо тогава разговаряш с мен? Защо току-що уби двама души? Какво се промени?

— Зорин е забравил за какво се борим. Принизил се е до равнището на ония, които в крайна сметка ни доведоха до провал. На хора като Сталин, Берия, Брежнев, Андропов, на така нареченото партийно ръководство. Това бяха опортюнисти, които вярваха само в себе си. Зорин е станал като тях, макар че едва ли го съзнава.

— Казваш, че в едно от тези скривалища има ядрена бомба?