Читаем XIV колония полностью

Но… всяко нещо по реда си. Излязоха от асансьора и тя тръгна напред по тихия коридор към апартамента си. Още с влизането си вътре веднага седна пред лаптопа и изпрати имейл с описание на къщата във Вирджиния заедно със снимка на интериора, която бе щракнала с мобилния си телефон.

— Това за Белия дом ли го пращаш? — попита Люк.

Тя кимна.

— Само те ми останаха. Официално, като служител на Министерството на правосъдието, имам забрана да върша това, което върша.

— Старчето казва, че зачиташ правилата горе-долу колкото и самият той.

Тя знаеше прякора, който Люк бе измислил на Малоун най-вече за да го дразни. В отговор Котън го наричаше Колежанчето, което нямаше нищо общо с истината.

— Стой далече от него — каза тя. — Влияе ти зле.

— Колко критично е положението му в момента?

Тя се опитваше да не мисли по въпроса.

— Достатъчно, за да намеся Касиопея. Не й хареса, но поне не ми отказа. Всеки момент ще е там, ако вече не е пристигнала.

— А знаем ли дали Малоун е жив?

Тя поклати глава.

— Разбира си от работата, затова допускаме, че е добре. Нали си даваш сметка, че като ми помагаш, рискуваш кариерата си?

Люк вдигна рамене.

— Можеше да е и по-зле.

Беше същият като чичо си. И двамата обичаха да се перчат. Преди години, още в началото на първия му мандат, Стефани и Дани не се понасяха особено. Но след поредица от кризи се сближиха и накрая и двамата осъзнаха, че изпитват чувства един към друг. Тя знаеше, че съвсем скоро Дани щеше да стане първият разведен американски президент. Полин Даниълс вече бе намерила другаде любов и съпругът й се радваше за нея. Заслужава го, бе казвал многократно той. Дани също заслужаваше да открие своето щастие и може би щеше да успее — с нея.

Но всичко това тепърва предстоеше.

— Понеже допускам, че няма да ми кажеш нищо за тия бомби, кажи поне какво е това братство?

— Това е първият американски джентълменски клуб. Съществува от доста време.

Но по някаква причина любовницата на бивш комунистически шпионин бе дошла чак от Сибир, за да рови в забравените им архиви.

Лаптопът сигнализира за входящ имейл. На екрана се появи отговорът на Едуин Дейвис, началника на президентската канцелария:

Беше от полза, и то съществена, защото представляваше така нужната отправна точка. Тя написа „Брадли Чарън“ в Гугъл и зачака.

42 800 резултата.

Стесни търсенето, като добави „Вирджиния, имотни дела“ и „Синсинати“.

Още на първата страница излязоха няколко вестникарски статии.

Чарън се оказа доктор по политология, наследник на стар род, чиито корени можеха да се проследят до преди Войната за независимост. През годините бе заемал постовете на ректор, декан и президент на три колежа и бе имал репутацията на високообразован човек. Бе се женил два пъти. От първия си брак, продължил четирийсет години, бе имал три деца; вторият издържал едва пет и от него произтекли само неприятности — вдовицата му твърдяла, че има право на цялото му наследство.

Явно семейството на Чарън не беше спечелило нищо от съдебните битки. Делата се подхвърляха насам-натам, като до момента нямаше правно становище.

— Откакто къщата изгоряла — каза Стефани, — наследниците просто я изоставили. Застрахователната компания категорично отказала да плати, а никой не бил склонен да вложи и цент в имота. Явно не са подозирали за архива, иначе са щели да го приберат. Тези книги и ръкописи струват цяло състояние.

— А откъде знае за тях нашата гостенка?

Още един линк в търсачката привлече погледа й и тя кликна върху него.