Читаем Вуду полностью

— Не — отсече Голдблум. — И от предварителния преглед личи, че при никоя от жертвите няма прободни рани. Може би при изследването на тъканите под някои от ухапванията ще проличат и намушквания, макар че аз се съмнявам. Васталяно и бодигардът му са жестоко изпохапани. Умрели са от загуба на кръв в резултат от тия ухапвания. Бодигардът има разкъсване на основни кръвоносни съдове поне на три места — на сънната артерия, на лявата ръка и на дясното бедро. А Васталяно изглежда, че е дъвкан още повече.

— Но плъховете не са така агресивни, по дяволите — изруга Джак. — Просто не е възможно човек да бъде нападнат от глутница плъхове в собствения си дом.

— Не мисля, че са били плъхове — усъмни се Голдблум. — Искам да кажа, че съм виждал ухапвания от плъх. От време на време се случва някой алкохолик да пие в някоя градинка, да получи там мозъчен удар или инфаркт, някъде зад кофите за смет, където в продължение на два дена никой не го вижда. Тогава плъховете нападат трупа. Така че знам как изглеждат ухапванията от плъх и виждам, че в нашите случаи има редица различия.

— А не може ли да са били… кучета? — попита Ребека.

— Не. От една страна ухапванията са прекалено малки. Мисля, че не можем да говорим и за котки.

— Какво би могло да е тогава? — попита Джак.

— Не знам. Странно е. Може би аутопсията ще ни подскаже.

— Разбрахте ли, че вратата на банята е била заключена, когато униформените полицаи са дошли? — намеси се Ребека. — Наложило се е да я разбият.

— Чух за това. Мистерията на заключената стая — поклати глава Голдблум.

— Може и да не е чак такава мистерия — замисли се Ребека. — Ако Васталяно е убит от някакво животно, то е да е било достатъчно малко, за да премине под вратата.

— Би трябвало да е наистина много малко, за да се промъкне — показа с пръсти Голдблум. Не. Било е по-голямо. Доста по-голямо от процепа под вратата.

— Колко голямо според вас?

— Колкото голям плъх.

Ребека се замисли:

— Има един отвор в шахтата за отоплението. Може би нещото е минало оттам.

— Но шахтата е преградена с решетка — обади се Джак. — А отворите на решетката са по-малки и от процепа под вратата.

Ребека направи две крачки към банята, надникна през вратата и огледа помещението с протегнат врат. После се върна:

— Имаш право. А и решетката си стои на мястото.

— Малкият прозорец също е затворен — добави Джак.

— И заключен — посочи Голдблум.

Ребека махна кичурче коса от челото си.

— Ами каналите? Би ли могъл плъхът да мине през канала на ваната?

— Не — тръсна глава Голдблум. — Не и при съвременната канализация.

— През клозета?

— Едва ли.

— Но е възможно?

— Не е напълно изключено. Вижте, аз съм сигурен обаче, че не е било само едно животно.

— А колко? — попита Ребека.

— Няма как да ви дам точна цифра. Но… струва ми се, че каквото и да е било, имало е най-малко… десетина от тях.

— Божичко — въздъхна Джак.

— А може да са били двайсетина. Дори повече.

— По какво съдите?

— Ами — започна Голдблум, — Васталяно е бил едър и силен мъж. Би могъл да се справи с едно, две или три животни с големината на плъх. Всъщност най-вероятно би надвил и пет-шест животни. Е, биха го ухапали на няколко места, разбира се, но той би успял да се погрижи за себе си, Възможно е да не ги убие всичките, но би умъртвил едно-две и би успял да държи останалите на разстояние. Така че за мене тези неща са били толкова много, такава голяма глутница, че направо са го залели.

По гърба на Джак пролазиха тръпки с бързи като на насекоми крачка. Помисли си как Васталяно е бил повален върху пода на банята от множеството пищящи плъхове — или може би от нещо още по-лошо. Помисли си за човека, нападнат от всички страни — хапан, дран, разкъсван и драскан, — така че да не може да се овладее и да се защити както трябва, със сковани от огромния брой на противниците си ръце и със забавени реакции от парализиращия ужас. Болезнена, кървава, самотна смърт. Джак потрепна.

— А Рос, бодигардът? — попита Ребека. — Мислители, че и той е бил нападнал от подобно множество.

— Да — кимна Голдблум. — Логиката е същата.

Ребека въздъхна през зъби в израз на смущение.

— Тъкмо това прави заключената баня още по-трудна за обяснение. Ако се съди по вещите, Васталяно и бодигардът му са били в кухнята и са си приготвяли нещо за хапване. Нападението явно е започнало оттам. Рос е бил бързо надвит. Васталяно е побегнал. Бил е преследван и не е успял да стигне до входната врата, тъй като пътят му е бил препречен, така че е изтичал нагоре и се е заключил в банята. Плъховете — или каквото там е било — още ги е нямало, когато е заключил, така че как са влезли?

— И как отново са излезли — подсети я Голдблум.

— Просто трябва да е през канализацията, през клозета.