Читаем Unknown полностью

Сър Чарлс се зарадва искрено на новината, че те с Даниъл смятат да се оженят през великденската ваканция, Беки също бе щастлива, задето Кати ще и стане снаха. Чарли изненада младата жена, когато изведнъж смени темата и попита кой е рисувал акварела над писалището на Даниъл.

- Кати - обясни синът му. - Най-после имаме в семейството и художничка.

- Виж ти, много добре рисуваш, млада госпожице! - ахна невярващо Чарли.

- Безспорно - потвърди Даниъл и се взря в картината. - Годежен подарък ми е - обясни той. - И още нещо - това е единствената картина, която Кати е рисувала, откакто е пристигнала в Англия, ето защо е безценна.

- Ще ми нарисуваш ли и на мен една? - попита Чарли, след като разгледа по-внимателно акварела.

- С огромно удоволствие - отговори младата жена. - Но къде ще я сложиш? В гаража ли?

След като похапнаха, четиримата излязоха да се разходят покрай реката, Кати обаче бе разочарована, че родителите на Даниъл бързат да се приберат в Лондон и няма да дойдат с тях на вечерната служба в параклиса.

Подир службата двамата с Даниъл се любиха на тясното му легло и Кати го предупреди, че Великден може би е твърде далеч.

- В смисъл? - учуди се младежът.

- Мензисът ми закъснява с цяла седмица.

Даниъл бе на върха на щастието и настоя веднага да звъннел на майка си и баща си, за да сподели и с тях радостната вест.

- Я не ставай за смях! - спря го Кати. - Още не е сигурно. Дано само не се възмутят, когато истината излезе наяве.

- И таз добра, да се възмутят! Когато съм се родил, дори не са били женени.

- Откъде знаеш?

- Сверих датата, вписана в акта ми за раждане в Съмърсет Хаус⁶⁴, с датата в свидетелството им за брак. Проста работа. Както личи, в началото никой не е искал да си признае, че съм негов.

При тези думи Кати се убеди, че преди да се е омъжила, трябва веднъж завинаги да изясни дали има някаква роднинска връзка с госпожа Трентам. През последната година бе толкова погълната от Даниъл, че рядко си мислеше за своите родители, но не искаше да допусне след време Тръмпърови да си помислят, че ги е мамила, и още по-страшно, да разберат, че по един или друг начин е свързана с най-заклетия им враг. Съвсем случайно беше разбрала къде живее госпожа Трентам и реши да и пише веднага щом се прибере в Лондон.

В неделя вечерта нахвърля черновата на писмо, което преписа на другата заран:

„Лондон

Челси Терас № 135

27 ноември 1950 г.

Скъпа госпожо Трентам,

Макар че изобщо не ви познавам, ви пиша с надеждата, че ще бъдете в състояние да ми помогнете в безизходицата, в която се намирам от много години.

Родена съм в Мелбърн, Австралия, и никога не съм знаела кои са моите родители, изоставили са ме съвсем невръстна. Израсла съм в сиропиталището „Света Хилда“. Единственото, което имам от баща си, е умален Военен кръст, който той ми подари, когато бях съвсем малка. Върху едно от раменете на кръста са изсечени инициалите „ГФТ“.

От уредника в Музея на Кралския стрелкови полк в Хаунзлоу научих, че с медала на 22 юли 1918 година е бил удостоен капитан Гай Франсис Трентам - за храброст, проявена по време на втората битка при Марна.

Случайно да сте роднина на Гай? И възможно ли е той да ми е баща? Ще ви бъда признателна за всичко, което ми съобщите по въпроса. Извинявайте за безпокойството.

Очаквам отговора ви.

Искрено ваша

Кати Рос“

На път за работа пусна писмото в пощенската кутия на ъгъла на Челси Терас. Стори и се нелепо, че толкова години се е надявала да открие човек, който да и е роднина, а сега иска същият този човек да я отхвърли.

На другата сутрин в „Таймс“ излезе съобщение за годежа на Кати и Даниъл. Всички в галерията се зарадваха много. По време на обедната почивка Саймън вдигна за Кати наздравица с шампанско и оповести на всеослушание:

- Това е заговор на Тръмпърови, за да сме сигурни, че от „Сотби“ или „Кристи“ няма да ни я отмъкнат под носа. - Всички изръкопляскаха, само Саймън пошушна на Кати: - Точно ти си човекът, който ще ни изведе във висшата лига.

„Колко странно, други ти казват за разкрили се пред теб възможности още преди самият ти да си ги забелязал“, помисли тя.