Читаем Ubiyte Raym полностью

— При Рич Кюлбо ли? - изненада се Грумър. - С него не се понасяме. Три пъти съм го арестувал, веднъж дори му раз­бих носа. На твое място бих взел Франк.

— Да - съгласи се високият полицай. - Братовчед му и тъст ми са колеги. Роднини сме. Уважава ме.

Мейсън погледна упорито Натан:

— Ти ми трябваш.

— Ама Джим каза... - започна Франк.

— Искам Натан да дойде!

— Добре, Мейсън. Щом държиш.

Мейсън загледа изработения от дърво макет на женска патица на бюрото на Натан. Беше красива. Това момче има­ше дарба.

— Готов ли си?

Натан въздъхна и се изправи.

— А аз какво да кажа на Джим? - попита Фред.

Без да отговори, Мейсън излезе от помещението. Натан го последва. Качиха се в служебната кола на Мейсън.

След като си сложиха коланите, както призоваваше един плакат на улицата, Мейсън започна:

— Слушай сега. Аз...

— Стига, Мейсън. Исках само да ти кажа кое смятам за най-правилно. Миналата година Франк и Кюлбо...

— Млъквай и слушай!

— Добре. Слушам. Няма нужда да ми говориш така... Слу­шам. Какво пак е направил Кюлбо?

Мейсън обаче не отговори. Вместо това попита:

— Къде ти е пушката?

— Карабината ли? М 77?

— Същата.

— В джипа. У дома.

— Имаш ли оптически мерник?

— Разбира се.

— Отиваме да я вземем.

Излязоха от паркинга и веднага щом се озоваха на Мейнстрийт, Мейсън включи сигналната лампа на покрива.

Натан лапна една порция тютюн за дъвчене, което не сме­еше да направи в присъствие на Бел.

— Пушката, значи... Затова искаше аз да дойда, а не Франк!

— Точно така.

Натан Грумър бе най-точният стрелец с пушка в шерифс­твото, един от най-добрите в окръга.

— Значи след като си взема пушката, отиваме при Кюл­бо, така ли?

— Не.

— Къде тогава?

— На лов.

— Хубави къщи - отбеляза Сакс.

Пътуваха с Люси Кър по Канал роуд към Блакуотър Лан­динг. Джеси Корн и Нед Спото, набит мъж около четирийсетте, караха зад тях. Люси погледна постройките от другата страна на канала и не каза нищо.

Липсата на деца в Блакуотър Ландинг отново направи впе­чатление на Сакс. Замисли се, но после реши да не си губи времето с това.

Люси зави надясно по Шосе 112, после спря на отбивката, откъдето бяха тръгнали само преди половин час. Джеси Корн спря зад тях. Четиримата слязоха до реката и се качиха в лодката. Джеси се зае с греблата и промърмори:

— Не мога да повярвам - да отида на север от Пако!

Каза го с толкова тревожен тон, че Сакс отначало помис­ли, че се шегува. Другите обаче не се засмяха.

Слязоха на другия бряг и тръгнаха по следите на Гарет и Лидия.

След бараката, където бе пострадал Ед Шефър, следите про­дължиха още двайсетина метра в гората, после изчезнаха.

По предложение на Сакс четиримата се разделиха и за­почнаха да търсят нещо, което да им подскаже накъде е тръг­нал Г арет.

Не откриха нищо и се върнаха на мястото, на което сле­дите се губеха.

Люси се обърна към Джеси:

— Сещаш ли се за онази пътека? Онази, по която побяг­наха малките наркоманчета, когато Лу Стърджис ги погна миналата година?

Той кимна и каза на Сакс:

— Намира се на петдесетина метра на север. Гарет сигурно я знае. Тя е най-бързият път през храсталаците. Иначе много ще се забави.

— Да я проверим - предложи Нед.

Сакс се замисли как ще е най-добре да наложи мнението си. Реши, че има само един подход - директният. Ако прояви колебание, другите трима щяха да надделеят.

— Оставаме тук, докато не ни се обади Линкълн - заяви.

Джеси се усмихна смутено; явно не знаеше на чия страна да застане.

Люси поклати глава:

— Гарет е минал оттам!

— Не можем да сме сигурни.

— Тук храсталакът е много гъст - отбеляза Джеси.

— Всичко е обрасло - подкрепи го Нед. - Има и много змии. Ако не минеш по пътеката, няма откъде.

— Ще чакаме - отсече Сакс.

Спомни си един пасаж от учебника но криминология на Линкълн Райм:

„Много разследвания се провалят поради прибързани дей­ствия. Всъщност при повечето случаи внимателното анализи­ране на уликите много по-бързо показва кой е престъпникът и спомага за по-скорошното и по-безопасното му арестуване.“

— Просто хората от града нямат никаква представа какво е в гората. Ако вървиш без пътека, ще се движиш поне два пъти по-бавно. Гарет трябва да е тръгнал оттам.

— Може да се е върнал до реката - отбеляза Сакс. - Може да е имал друга лодка, скрита наблизо.

— Има логика - съгласи се Джеси; Люси го изгледа сърди­то.

— Тогава щяхме да видим стъпките му в обратната посо­ка - възрази Нед.

— Не и ако е минал през храсталака - контрира Сакс.

— Много малко вероятно ми изглежда - заяви Люси.

Млъкнаха и останаха безмълвни известно време. Плувна­ха в пот, комарите ги хапеха безмилостно.

— Ще чакаме - повтори Сакс.

След това се настани на може би най-неудобния камък в гората и с престорен интерес загледа един кълвач, който уси­лено пробиваше ствола на високия дъб пред тях.

9.

— Първо местопрестъплението - каза Райм на Бен. - Бла­куотър.

Кимна към купчината улики върху масата:

— Да започнем с маратонката на Гарет.

Бен отвори плика.

— Ръкавици! - нареди Райм. - Уликите се пипат само с ръкавици.

— Защото може да останат отпечатъци ли? - поинтересу­ва се зоологът.