Читаем Цар Алкохол полностью

Всичко това ме накара да се откажа от продължаване на пътешествието с яхтата и да потърся по-прохладен климат. Като излязох от болницата, същия ден започнах да пия. Това стана някак си само по себе си. Във време на ядене пиех вино, а преди ядене — коктейл. А ако моите сътрапезници предпочитаха шотландка със сода, и аз пиех заедно с тях уиски. Аз се чувствах до такава степен господар на цар Алкохол, че можех да го употребявам или да го напускам по желание, както бях правил цял живот.

Малко след това, като търсех по-хладен климат, аз отидох в крайния юг на Тасмания и се озовах в една местност, където не можеше да се набави нищо спиртно. Това обстоятелство не ме огорчи и аз чисто и просто престанах да пия. Това лишение не ми тежеше. Аз се наслаждавах на прохладния въздух, ходех на езда и изчуквах всеки ден своите хиляда думи, с изключение на онези случаи, когато от сутринта ме сваляше маларията.

Страх ме е да не би читателят да си обясни моите боледувания с това, че през миналите години бях злоупотребявал с алкохола. Ще спомена тук, че моят слуга японец, Наката, който и досега живее при мене, много страдаше от малария, а Чармиан освен маларията заболя още и от тропическа неврастения, от която се отърва само след няколкогодишно лекуване в умерен климат. А и тя, и Наката не пиеха нищо.

Като се върнах в Хобард таун, където можеше да се намери алкохол, пак започнах да пия както по-рано. Същото продължи и в Австралия. Като заминавах обаче от Австралия, озовах се на параход, капитанът на който беше трезвеник, и престанах да пия. В продължение на четиридесет и три дни път не турих в устата си нито капка спиртно питие. В Еквадор, под екваториалното слънце, където хората умираха от жълта треска, шарка и чума, веднага започнах пак да пия. И пиех всичко, което можеше да ме възбуди. Не заболях нито от една от тия болести, но Чармиан и Наката не пиха нищо и също не заболяха.

Въпреки цялото зло, което ми направиха тропиците, все пак продължавах да храня към тях дълбока нежност, та из пътя се бавех по различни места и не бързах да се зърна към чудесния умерен климат на Калифорния. През време на тази част от пътешествието редовно изчуквах своите хиляда думи; маларията ми все повече отслабваше, сребристата кожа изчезваше, разядените от слънцето рани благополучно зарастваха и през това време пиех, както може да пие един широкоплещест силен мъж.

Като се върнах у дома в Лунната долина, пак започнах да пия редовно. Програмата остана без изменения. Сутрин нищо. Първата чаша изпивах едва след като хилядата ми думи бяха написани. След това в промеждутъка между тази чаша и обеда изпивах достатъчно количество вино, за да се почувствувам в приятно възбуждение. Един час преди вечеря пак се настройвах приятно по същия начин. Никой никога не ме е виждал пиян по простата причина, че никога не се напивах. По два пъти на ден бях в твърде весело, приповдигнато настроение, а количеството алкохол, което изпивах за тази цел, можеше да събори човек, който не е свикнал да пие.

Повтаряше се старата история. Колкото повече пиех, толкова повече трябваше да пия, за да получа същите резултати. Дойде време, когато коктейлите престанаха да ми действуват. Те трябваше да бъдат такова количество, че нямах време да ги приготвям и място да пазя толкова бутилки. Уискито действуваше много по-силно, по-бързо и аз трябваше да го употребявам в несравнено по-малко количество. Започнах да пия преди обед царевична водка или гроздова, а привечер — шотландско уиски със сода.

Спях винаги отлично, но сега сънят ми малко се повреди. По-рано, когато ми се случваше да се събудя посред нощ, започвах да чета и много бързо заспивах отново. Но сега четенето престана да ме приспива. Можех да чета един или два часа и все пак не заспивах; тогава се убедих, че чашата ми помага много добре. Понякога, за да заспя, трябваше да изпия две или три.

След това до сутринта оставаше такъв промеждутък, че моят организъм не успяваше през време на съня да преработи алкохола, и аз се събуждах с пресъхнало гърло и горчив вкус в устата, с тежка глава и малко нервно заболяване на стомаха. Понякога сутрин се чувствувах доста зле. Страдах от махмурлука, обикновен за ония хора, които пият постоянно и по много. Имах нужда веднага да пия пак нещо възбудително, укрепително. Щом сте позволили веднъж на цар Алкохол да заграби властта над вас, доверете му се и по-нататък. И така, аз започнах да пия сутрин преди закуска, за да бъда в състояние да закуся.

По това време придобих и друга една привичка — оставях на нощната масичка стъкло вода, за да освежавам обгорените и сърбящи слизести ципи.