Читаем Цар Алкохол полностью

Да видиш кораб през рифове, пясъчни плитчини проливи, покрай непознати брегове на коралови морета е само по себе си мъчна работа. Аз бях единственият опитен моряк на борда. Нямаше с кого да проверявам наблюденията си, нямаше с кого да се посъветвам в непрогледната мъгла между незаписаните на картата рифове и пясъчни издатини. Единствен аз изпълнявах всички дежурства, защото нямаше на борда нито един моряк, комуто да мога да поверя кораба. Аз бях в едно и също време и капитан, и боцман. Стоях на вахта двадесет и четири часа в денонощие и само откъслечно, когато позволяваха обстоятелствата, задрямвах там, на самото място. Трето — бях и доктор, а докторските длъжности на яхтата по това време също не бяха за шега. Всички до един боледуваха от малария, истинска тропическа малария, която да убие човека за три месеца; освен това мнозина страдаха от жестоки язви и от крастата нгари-нгари, която може да доведе човека до безумие. Нашият готвач-японец наистина се побърка от многобройните си болести. Един от моите полинезийски моряци насмалко щеше да умре от черна треска. Да, работа имаше до гуша: аз давах лекарства, наглеждах болни, вадех зъби и помагах на пациентите си да се справят с такива сравнително дребни злополуки като отравяне от птомаини.

Четвърто — аз бях писател. Всеки ден се потях над своите хиляда думи с изключение само на ония дни, когато ме хванеше маларията и ме изваждаше от строя или когато правеха същото с яхтата сутринните бури.

И пето — аз бях още и пътешественик, и писател, който жадно се стреми да види колкото може повече неща и да ги отбележи в тефтерчето си.

Шесто — най-после аз бях домакин и собственик на кораба, който пътуваше из далечни места, където посетителите са редки и привличат всеобщо внимание. Случваше ми се да приемам на яхтата гости, сам да посещавам плантатори, промишленици, губернатори, капитани на военни кораби, къдрави царчета-людоеди и техните президент-министри, не винаги достатъчно състоятелни, за да прикрият тялото си с някоя басмена риза.

Разбира се, аз пиех. Пиех със своите гости и домакини. Освен това пиех и сам. Като работех за пет души, аз се смятах в правото си да пия. Алкохолът влияе много добре на онези, които работят пряко сили. Виждах това по действието, което той имаше върху моята малка команда. За да вдигнат котвата от дълбочина четиридесет морски сажена, хората напрягаха крайно много силите си и след половин час напрягаме се задъхваха и всичките им членове започнаха да треперят. Но една добра порция ром бързо им вливаше нова сила. Дишането им ставаше по-спокойно, те избърсваха устата си и пак се залавяха на драго сърце за работа. А когато веднаж се случи да наклоним яхтата на една страна и между пристъпите на треската да работим до шията във вода, аз забелязах как непречистеният местен ром помагаше на работата.

Тук ние пак се сблъскахме с една нова страна на многостранния цар Алкохол. Изглежда уж, като че ли той ви дава нещо, без да получава нищо в замяна. Там, където силите са се изчерпали, той предизвиква нова мощ, уморения човек той отново вдига за работа. За известно време ние усещаме в себе си истински приток на сили. Помня как веднъж ми се случи в продължение на осем дни да товаря въглища на един океански параход. Работата беше адска и нас, носачите, поддържаха само с уиски. През цялото време ние работехме полупияни и без уискито не бихме могли да се справим със задачата си.

Силата, която дава цар Алкохол, не е фиктивна. Тя е истинска сила, която се извлича от същите източници както всяка сила. Но за нея човек е принуден да се разплаща, и то с лихвите. Ще седне ли обаче измъченият от работата човек да му мисли толкова далече? Той приема това вълшебно порастване на силите за онова, каквото то изглежда — за чудо. И не са малко преуморените работни хора, хората на умствения труд и черноработниците, които се позовават на това заблуждение и тръгват из пътя, по който цар Алкохол ги води към смъртта.

Аз потеглих за Австралия, за да легна там в болница да се полекувам; след това мислех да продължа пътешествието. Прекарах в болницата дълги седмици, но нито веднаж през това време не почувствувах желание да пия. Нито веднаж дори не помислих за това. Аз зная, че пак ще почна да пия, когато стъпя на крака.

Ала когато станах от леглото, оказа се, че моите главни болести са останали не излекувани. Тайнствената слънчева болест, която обърка най-добрите австралийски специалисти, продължаваше да разрушава тъканите ми, пък и маларията не ме напускаше, а ме поваляше в най-неочаквани моменти. Тя ме накара веднаж да се откажа от една обиколка из градовете, където бяха ме поканили да чета редица лекции.