Читаем Сътворението полностью

Повярвах на Мардоний. В края на краищата не беше тайна, че иска да стане сатрап на всички гърци в Европа. И понеже при сегашната обстановка най-вероятно младият Артаферн щеше да се сдобие с този пост, заговорих за друго.

— Царица Артемизия доволна ли е от положението си? Мардоний се засмя.

— Какво по-точно имаш предвид? Положението й може да се разглежда от няколко страни.

— Говоря като царски съгледвач. Тя пренебрегва сатрапа. Обръща се направо към Великия цар. Сатрапът е недоволен.

— Но Артемизия е доволна, народът й също. Това е дорийски град, а дорийците са свикнали да боготворят своите царски семейства. Хората я обичат, в което сам имах възможност да се убедя. Когато изгоних йонийските тирани, изгоних и нея. А тя ми изпрати съобщение, че ако искам да сваля една династия, съществувала, откакто съществуват арийските богове, двамата ще трябва да се срещнем на бойното поле.

— В двубой?

— Така се подразбираше — усмихна се Мардоний. — Както и да е, изпратих й съобщение с няколко успокоителни думи, след което й представих собствената си прекрасна особа с напълно здрав крак.

— А тя къде те посрещна? На пода ли?

— На трона. После в леглото. Подът е за много млади хора. Трябва да ти кажа, че тя е очарователна жена. Бих дал… болния си крак, за да се оженя за нея. Но това е невъзможно. Така че живеем съвсем открито, като мъж и жена. Невероятно! Тези дорийци са различни от останалите гърци, а и от всички други народи. Жените им правят каквото си искат. Наследяват имоти. Дори си уреждат състезания, също като мъжете.

Не съм посещавал друг дорийски град освен Халикарнас. Подозирам, че Халикарнас е най-прекрасният сред тях, точно както Спарта е най-отвратителният. Ксеркс се дразнеше от независимия дух на дорийките. Ако се оженеше за някоя, много скоро се развеждаше. Конкубините отпращаше все под претекст, че не може да понася меланхолията им. А те наистина страдат, защото не могат да живеят затворени в харем! Какви ли не чудатости се срещат сред хората — установил съм, че тръгне ли човек по широкия свят, рано или късно ще се сблъска с най-невероятни неща.

Артемизия ни прие в продълговатата зала с нисък таван и тесни прозорци, от които се откриваше изглед към морето и покрития с гъста зеленина остров Кос. Беше малко по-пълна, отколкото си я спомнях, но косата й блестеше все тъй златиста, а лицето й бе хубаво, независимо че междувременно се бе сдобила с двойна брадичка.

Както се полага, глашатаят обяви влизането ми и както се полага, царицата се поклони не на мен, а на поста ми. Поздрави ме с добре дошъл в Халикарнас, а аз й предадох топлите чувства на Великия цар към неговия васал. Тя на висок глас изрази верността си към персийската корона. После придружителите ни се оттеглиха.

— Кир Спитама е безмилостен инспектор. — Сега Мардоний бе в добро настроение. — Зарекъл се е да удвои налога.

Мардоний се изтегна на тясното легло срещу прозореца, откъдето се виждаше пристанището. Сподели, че прекарва по-голямата част от времето си, като гледа идващите и заминаващите кораби. Тази сутрин, щом разпознал платната на моя кораб, закуцал надолу към пристанището да ме посрещне.

Артемизия седеше изправена на висок дървен стол.

— Моята хазна принадлежи на Великия цар — каза с равен глас. — Както и армията ми. Както и самата аз.

— Ще предам това на Господаря на всички земи.

— Можеш също да му предадеш, че щом Артемизйя е заявила, че му принадлежи, това наистина е така. Не говоря за харема. А за бойното поле.

Едва ли съм успял да прикрия учудването си. Но Артемизия бе съвсем невъзмутима в своята войнственост.

— Да, готова съм всеки миг да поведа своята армия в битката, която Великият цар е решил да води. Надявах се, че ще мога да се присъединя към пролетното настъпление срещу Атина, но Артаферн не ме прие.

— Сега се утешаваме един друг — каза Мардоний. — Двама генерали, които няма къде да воюват.

Артемизия бе доста мъжествена за моя вкус. Физически бе пищна жена, но обърнеше ли към мен суровото си светло лице, имах чувството, че ме гледа скитски воин. Липсваха й само мустаци, И все пак Мардоний сподели с мен, че от стотиците жени, с които е имал интимни връзки, тя е най-добра в любовта. Колко малко знае човек за другите!

Говорихме за войната, която продължаваше да се води в Гърция. Нямахме никакви новини, откакто Артаферн опожари Еретрия и взе в робство жителите му. Предполагаше се, че е завладял и Атина. Благодарение на Мардоний, който бе прогонил йонийските тирани, демократическата групировка в Атина бе настроена в полза на Персия и не се очакваше градът да окаже голяма съпротива. Повечето видни атиняни или подкрепяха Персия, или бяха персийски агенти, или пък и двете.

Докато говорех за победата при Еретрия, Мардоний не промълви нито дума, а Артемизия изглеждаше разтревожена. Но аз съзнателно бях подхванал тази тема, като добре знаех, че не ще направи удоволствие на нашия ранен лъв. Скоро Артемизия прекъсна моя задълбочен анализ на военното положение в Гърция.

— Чухме, че неотдавна си се оженил за една от дъщерите на Великия цар.

Мардоний се оживи.