Ксеркс се повдигна на лакът. Привлече ме към себе си така, че бузата ми се допря до меката му къдрава брада. Докато ми шепнеше, вдъхвах аромата на санталово дърво от дрехите му и усещах топлината на устните му: „Дава ли тя отрова на Мардоний?“

Отдръпнах се.

— Не — отговорих аз високо и съвсем спокойно. — Мисля, че момичето изобщо не го обича.

— Но на мен ми казаха, че го обича, че чезне по него, ден след ден, капка по капка. — Ксеркс се забавляваше от нашата игра.

— Аз пък съм убеден, че момичето иска някои хора да си мислят, че е влюбена в него, но тя всъщност не е.

Ксеркс кимна.

— Разбирам. Въпреки това…

За моя приятна изненада пред нас затанцуваха две индийски танцьорки. Бяха близначки от Таксила и много се учудиха, когато ги заговорих на родния им език. Помолих ги да изпълнят един прочут индийски танц. Ксеркс бе във възторг от начина, по който движат коремите си. В паузата между танците сподели с мен, че все още не е съвсем сигурен дали ще наследи трона.

— Невъзможно е да не го наследиш.

Признавам, че бях започнал да се отегчавам от тези негови, както си мислех, безпричинни страхове. Ксеркс бе престолонаследник от няколко години. Нямаше съперник.

— Гобрий не се е отказал от претенциите си, че внукът му трябва да наследи трона. — Ксеркс бе развил мания по този въпрос. — А Артобазан не е забравил, че навремето и той бе престолонаследник.

— Аз пък съвсем бях забравил за този случай. Случаят беше такъв: дворът бе в Екбатана, когато

Дарий неочаквано обяви, че заминава за северната граница и тъй като персийският (по-точно мидийският) обичай го задължава да посочи наследник, преди да напусне страната, той избра най-големия си син Артобазан. Ние с Ксеркс бяхме тогава тринадесет-, най-много четиринадесетгодишни. Не обърнах внимание на тази новина, докато Лаида не ме попита как е реагирал Ксеркс. Отговорих й, че изобщо не е реагирал, но тя недоверчиво поклати глава. Години по-късно Ксеркс ми разказа какво усилие му е струвало да прикрие ужаса си.

— Но ако Дарий не се бе върнал от границата, Артобазан щеше да стане Велик цар и всички синове на Атоса щяха да бъдат убити.

Докато пиехме последната гарафа вино, Ксеркс заговори за брат си Ариамен, у когото също виждаше потенциален съперник. Ариамен бе сатрап на Бактрия, а бе известно, че там по всяко време може да се очаква въстание.

— Шпиони ми съобщиха, че има намерение да заеме мястото ми.

— Как?

— Отрова. Въстание. Не знам.

— А какво мисли Атоса за този… свой син?

— Тъкмо тя ме предупреди — поклати глава Ксеркс. Фактът очевидно го озадачаваше. — Знаеш ли, от всичките си братя и половин братя съм обичал само Ариамен, а ето че той възнамерява да ме убие.

— Ти би могъл да го изпревариш. Ксеркс кимна.

— Но Бактрия е далеч. Затова се надявах… — той постави ръка на рамото ми — че ще тръгнеш за Китай по северния път през Бактрия.

Ксеркс примижа с котешките си очи. Замръзнах от ужас.

— Това е много… страшно

Как, чудех се, ще убия сатрапа на Бактрия в собствената му столица?

— Е, още не си го получил. Но имай предвид, че един ден ще ти се наложи да засвидетелствуваш обичта си към брата на жена си.

Гледах го смаяно през същата винена мъгла, през която ме гледаше и той. После Ксеркс ме прегърна. Сияеше от радост.

— Уговорил съм всичко с блюстителите на закона. Успях да ги убедя. На Нова година ще се ожениш за сестра ми.

— Не съм достоен.

Такъв е общоприетият отговор. Но в този случай той ми се стори съвсем уместен. Кой бях аз, та да се женя за дъщерята на Великия цар? Така и казах. Изтъкнах и други доводи. Но Ксеркс не слушаше моите възражения.

— Искаме да си от нашето семейство. Поне аз държа на това. Атоса много се радва.

— А какво казва Великият цар?

— Отначало бе недоволен. Но после заговори за Зороастър и колко е разочаровал последователите на дядо ти, които цени по-високо от всички маги. Нали знаеш, всички онези приказки, дето ги говори, когато иска да получи нещо, без да даде нищо. Както и да е, накрая си повярва, че сам е дал идеята да те ожени за дъщеря си, за да смеси кръвта на Кир Велики с кръвта на святия Зороастър. Да смеси моята кръв по-точно, защото той е толкова роднина на Кир Велики, колкото и ти.

Не си спомням ясно остатъка от деня, който прекарахме в публичния дом. Спомням си смътно, че с Ксеркс си поделихме близначките индийки. По едно време съдържателката ми даде някакво силно питие, което за момент проясни галавата ми, но после пак ме заболя.

Здрачаваше се, когато двамата неуверено си проправяхме път през блъскащата се тълпа към новия дворец. В подножието на зикурата го попитах:

— За коя от сестрите ти ще се оженя?

— Ще се ожениш за… — Ксеркс замълча. Замисли се напрегнато. После поклати глава. — Не си спомням. Познавам само две от петте. Няма значение. Атоса каза, че е най-добрата. Защо не попиташ Лаида? Тя познава харема.

— Не си говорим.

— Е, попитай Атоса. Или просто изчакай и ще видиш.

Ксеркс стоеше засмян и силуетът му се открояваше на фона на бронзовия залез.

— В края на краищата, има ли някакво значение? Жениш се за Ахеменидка, а това е най-важното нещо на този свят.

4.