Читаем Стаено зло полностью

Бях шокирана от вида му, а мисля, че и той беше шокиран от моя. За всеки мой изгубен килограм, той беше сложил три. Приличаше повече на дебелото момче, което можех да контролирам. Това ми достави удоволствие, защото не можеше да е привлекателен за нея.

Бях отпратила Хелън и приготвила любимото му ястие. Бях се облякла внимателно, бях измила косата си и подредила масата в трапезарията. Бърборех за времето и телевизионните предавания, докато пълнех чинията му догоре.

В началото той нямаше желание да говори, но скоро успях да завържа разговор.

— Скъпи, хубаво е да те видя. Радвам се, че се върна.

— Дойдох само да те видя.

— Разбира се. Как е къщата на баба ти? Сигурно става течение с тези големи прозорци.

— Добре е.

— Но не си ли самотен там?

— Не.

— Идват ли ти приятели на гости? Защото, ако искаш, те могат да идват и тук. Аз ще си стоя в стаята.

— Само приятелката ми.

— О, имаш нова приятелка! Колко хубаво.

Престорих се, че нищо не знам. Не исках да говоря за нея. Смених темата.

— Скъпи, за Ани…

Той прокара длан по очите си.

— Не искам да говоря…

— Но трябва, защото иначе цял живот ще мислиш, че с баща ти сме чудовища, а ние не сме. Беше злополука, също като с Даяна…

— Мамо, моля те…

— Ани Дойл беше наета от баща ти да свърши нещо.

Любопитството му надделя.

— Какво?

— Нали знаеш колко отчаяно исках да имам бебе? Малко братче или сестриче за теб. Помниш ли?

Той не каза нищо, но ме гледаше, гледаше ме в устата, докато говорех. Продължих.

— Баща ти и аз… Наехме Ани… за да забременее.

— Какво?

— Идеята беше моя. Тя трябваше да забременее от баща ти и да ни даде бебето.

— Но това е абсурдно! Татко би…

— Тя трябваше да ни направи една услуга, скъпи. Не знаех, че е проститутка. Баща ти също не знаеше. Моят Андрю никога не е ходил по проститутки. Той трябваше да бъде дискретен. Един ден я хванал да му пребърква джобовете, но я съжалил. Можел да поиска да я арестуват, но вместо това ѝ помогнал. И после я помоли да помогне на нас. Плащахме ѝ щедро за услугите и след само три-четири опита тя му каза, че е бременна.

— Това е лудост! Като начало е незаконно и… Боже мой, горкият татко!

— Знам, горкият Андрю не искаше да има нищо общо, но аз бях отчаяна. Молих го и макар той да се опита да ме убеди, че идеята е ужасна, успях да го накарам да се съгласи. Нуждаех се от това бебе. Ти растеше. Какво щях да правя без теб?

— Мамо, имаш ли представа колко налудничаво говориш?

Свих рамене, за да запазя спокойствие.

— Недей. Не говори така. Винаги съм искала да напълня тази къща с деца, с живот. Не е лудост да искаш да бъдеш майка. Докато отраснах, аз нямах майка, а ми трябваше близка жена. Но нямах и сестра, защото беше мъртва.

— Но, мамо…

Не исках да ме прекъсва.

— И бях изпълнена с любов, която исках да дам. Всяко помятане разяждаше душата ми. Никога няма да разбереш какво преживявах всеки път, когато животът биваше изтръгнат от мен. Имах нужда от семейство.

Лорънс не помръдваше.

— И какво стана с Ани?

— Тя ни излъга. Искаше все повече пари. Отказа да донесе документ от лекар, че е бременна и аз все повече започвах да се съмнявам. И после… Последната вечер казах на баща ти, че искам да я видя. Той се беше… оправил с нея, беше уредил всичко, мислеше, че е бременна. Аз не се месех, но се притеснявах. Имахме много малко пари, а той ѝ плащаше месеци наред. Трябваше ми доказателство, че е бременна, затова, когато беше уж в петия месец, Андрю се скарал с нея, защото тя беше разбрала кой е и му беше признала, че изобщо не е бременна. Опитала се да го изнуди. Казала, че ще се обърне към вестниците. Той се ядосал.

— И?

— Изгубил контрол. Вината не беше негова. Беше под такова финансово напрежение, а тя ни беше окрала. Тя беше крадла, Лорънс. Използва ни, измами ни и баща ти… Загубил контрол.

Лорънс отмести празната си чиния и стана от масата. Исках да разбере, че момичето беше станало жертва на собственото си злополучно поведение. Трябваше малко да поизкривя истината.

— Убил я е.

— Да, но не е искал. Било е инцидент. Тя извадила нож. Била е уличница. Удушил я при самоотбрана. Беше ужасно разстроен. Наистина не е искал да я убие.

— Боже, бях прав. Той я е убил, но ти си виновна.

— Аз ли?

— Не мога да повярвам, че си принудила татко да изпълни този отвратителен план. Нищо чудно, че умря толкова скоро след случилото се. Стресът от всичко това го е убил.

Очите ми се насълзиха. Имах нужда Лорънс да разбере.

— Той ми липсва всеки ден. Това момиче беше зло. Опитала се е да го намушка. Притиснала го е докрай.

— Ти си го притиснала докрай. Но продължи да се държиш сякаш нищо не е станало, както след като Даяна се е удавила.

— Животът ни праща изпитания, скъпи. Трябва да ги преодолеем.

— Ани е била изпитание? Даяна е била изпитание?

Гласът на Лорънс пресекваше.

— Моля те, не драматизирай. Станалото — станало. То засяга и двама ни.

Усещах гнева му.

— Ти ме замеси. Знаеше какво е станало и ме намеси. Аз излях цимент върху гроба ѝ.

— Да, но сега трябва да забравим за всичко това и да се върнем към нормалното.

— Ти нямаш представа какво е нормално.

— Ще направя каквото искаш, мога да се променя.