Читаем Смъртен страх полностью

Като лекар Джейсън веднага разбра какво се е случило. Кръвта беше яркочервена и бликаше от устата на Хейс като изтласквана от мощна помпа. Това означаваше, че идва директно от сърцето. В секундите, които последваха, Хейс остана изпънат в стола си, страхът в очите му отстъпи място на объркване и болка. Джейсън заобиколи масата и го сграбчи за раменете. За нещастие нямаше начин да спре кръвта. Алтернативите пред колегата му бяха две: да умре от загуба на кръв, или да се задуши. Джейсън не можеше да направи нищо, освен да го държи за раменете и да наблюдава как животът напуска тялото му.

Не след дълго Хейс омекна като гумен и въпреки усилията на Джейсън започна да се свлича към пода. Доказано е, че човешкото тяло съдържа около шест литра кръв, но тази, която се беше разляла по масата и пода изглеждаше значително повече. Джейсън се пресегна към съседната, вече опразнена маса, и взе една от салфетките, за да избърше ръцете си.

За пръв път от началото на нещастието започна да си дава сметка къде се намира. Останалите клиенти на ресторанта бяха напуснали масите си и се притискаха плътно един до друг в противоположния край на салона. Неколцина от тях повръщаха.

Самият метр д’отел се олюляваше, а лицето му беше станало зеленикаво.

— Повиках линейка — успя да смутолеви той, след което побърза да скрие устата си зад салфетката, която държеше в ръка.

Джейсън сведе поглед към тялото на Хейс в краката си. Нямаше начин да го спаси, просто, защото в момента липсваше операционна, апарат сърце-бял дроб и промишлени количества донорска кръв. В този случай линейката не вършеше никаква работа. Поглеждайки отново към неподвижното тяло, той стигна до предположението, че този човек вероятно е имал рак на белите дробове. Спукването на аортата сигурно е причинено от някой тумор и именно това е причината за обилния кръвоизлив. По ирония на съдбата цигарата на Хейс продължаваше да дими в пепелника, наполовина запълнен със съсирваща се кръв. Тънка струйка дим се издигаше към тавана.

В далечината се долови вой на сирена, очевидно на повиканата линейка. Но преди нейното пристигане пред входа на ресторанта спря патрулна кола с включена синя лампа. От нея изскочиха двама униформени полицаи, които тичешком се насочиха към вратата. Зърнали кървавата сцена, и двамата се заковаха на място. По-младият от тях — русокосият Питър Карбо, който изглеждаше на не повече от деветнадесет, бързо започна да бледнее. Забелязал това, партньорът му Джеф Марио побърза да го изпрати в другия край на салона, за да разпита гостите. Джеф Марио беше на годините на Джейсън.

— Какво е станало тук, по дяволите? — попита той, докато очите му смаяно пробягваха по окървавената маса.

— Аз съм лекар — обади се Джейсън. — Този човек с мъртъв поради масивен вътрешен кръвоизлив. Никой не би могъл да му помогне…

Джеф Марио клекна над проснатия Хейс и хвана китката му. Убедил се, че пулс няма, той бавно се изправи и насочи вниманието си към Джейсън.

— Вие приятел ли сте му?

— По-скоро колега — отвърна Джейсън. — И двамата работим в Гуд Хелт План…

— Значи и той е лекар, така ли? — попита Джеф Марио, стрелвайки с палец пространството зад гърба си.

Джейсън кимна.

— Болен ли беше?

— Не съм сигурен… Ако трябва да правя предположения, бих казал рак. Но не мога да бъда сигурен…

Джеф Марио измъкна бележник и писалка.

— Как му е името? — започна разпита той.

— Алвин Хейс.

— Има ли семейство доктор Хейс?

— Предполагам — колебливо отвърна Джейсън. — Да ви кажа честно, аз не знам много за личния му живот. Спомена за някакъв син, следователно трябва да има семейство…

— Знаете ли домашния му адрес?

— Страхувам се, че не.

Офицер Марио го огледа с хладен и доста настойчив поглед, после се наведе и започна да претърсва джобовете на Хейс. Извади един портфейл и започна да преглежда картите в него.

— Този човек няма дори шофьорска книжка — констатира с леко учудване той, след което погледна Джейсън, сякаш чакаше потвърждение.

— Не мога да знам това — отвърна онзи и за пръв път усети как тялото му започва да се тресе. Явно шокът отминаваше и на негово място се настаняваше ужасът.

Воят на сирената достигна своето кресчендо, после заглъхна. Линейката закова пред ресторанта. Към включения син буркан на патрулната се присъедини и червеният на „Бърза помощ“. Няколко секунди по-късно в салона се появиха двама униформени санитари, единият носеше доста обемисто метално куфарче. Без да се оглеждат, те се насочиха директно към тялото на Хейс.

— Този човек е лекар — подхвърли Джеф Марио и махна към Джейсън с химикалката си. — Той казва, че всичко е свършило. Човекът е получил кръвоизлив вследствие на рак…

— Не съм сигурен, че е рак — обади се Джейсън. Гласът му прозвуча малко по-тънко, отколкото очакваше и това го накара да замълчи. Треперенето му вече беше съвсем видно и той преплете пръсти в опит да го скрие.

Единият от санитарите направи кратък преглед на Хейс, след което се изправи и каза на колегата си да отиде за носилката.